Направо към съдържанието

Масторохория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Масторохория
Μαστοροχώρια
— историко-географска област —
Молиста е типично загорско село
Молиста е типично загорско село
Страна Гърция
ОбластПинд
Географска областсеверен Пинд
ОсноваванеXVI век
Каменните мостове в Пинд от албанските територии са дело на майсторите-каменоделци от областта.

Масторохория (на гръцки: Μαστοροχώρια) или транслирано на бълг. Майсторохорията (с етим. от итал. Master от лат. Magister и хор/а) е планинския район на северен Пинд, североизточно от Коница, който е разположен на западните склонове на Грамос и Смолика.

През XVII-XX век в района се създават майсторски задруги или еснафи (дюлгерски бригади от по 10-20 души) профилирани в различни строителни занаяти като каменоделци, дърводелци, резбари, дамарзии, даже зографи и агиографи, които строят сакрални сгради по цялата Османска империя, вкл. и извън нея – манастири, църкви, джамии, текета. Тези майстори издигат и къщи, ханове, безистени, казарми, мостове, морски фарове, чешми, мелници, маслобойни и други специфични сгради. От края на XIX век смелите загорски дюлгери предприемат и презморски пътувания до Египет, Етиопия, Судан, Еритрея, Конго, Танганайка, Персия, Ирак, Палестина, Русия (от Одеса до Иркутск и до Владивосток), Франция, Аржентина, САЩ и до Аляска включително. [1]

Почти всички 27 села (според някои и село Фурка – 28) в областта имат (и стари) славянобългарски имена :

настоящо име настоящо име на гръцки старо име Забележки
Пирсояни Πυρσόγιαννη Петро/Петра седалище на бившия дем; има музей на каменоделството
Вурбяни Βούρμπιανη зидари и резбари
Кастаняни Καστάνιανη името се среща и като Kастаня, Кастанея с етим. от „кестен
Пликати Πληκάτι каменоделци и майстори на чешми
Хионадес (дем Коница) Χιονάδες зографи с школа
Асимохори Ασημοχώρι Лискаци името се среща още и като Лескаци
Оксия (дем Коница) Οξυά Селце името се среща още и като Селци
Кефалохори (дем Коница) Κεφαλοχώρι Лупсико, създадено от изоставеното в съседство село Ликорачи
Тетокос (дем Коница) Θεοτόκος Фитоко (до 1929 г.)
Дросопиги (дем Коница) Δροσοπηγή Кънчико (до 1955 г.) дюлгерско на майстори на мостове
Лангада (дем Коница) Λαγκάδα Блисдяни/Блисдияни (до 1927 г.) с етим. от Лъгадина
Плая (дем Коница) Πλαγιά Зерма (до 1955 г.) зидари и зографи
Пиргос (дем Коница) Πύργος Страциани (до 1954 г.)
Агия Параскеви (дем Коница) Αγία Παρασκευή Керасово (до 1954 г.) занаятчийско
Амарантос (дем Коница) Αμάραντος Изворо (до 1927 г.)
Пурния Πουρνιά Старичани (до 1928 г.) името се среща и като Старицани, етно село
Ганадио Γανναδιό манастирско село
Молиста Μόλιστα Месария пчелари, градинари, скотовъдци
Монастири Μοναστήρι Κόνιτσας Боцивари зидари, каменоделци и търговци; традиционно "каменно село"
Агия Варвара (дем Коница) Αγία Βαρβάρα Плевали (до 1928 г.)
Ексохи (дем Коница) Εξοχή Зелища (до 1919 г.)
Пиксария Πυξαριά Белтухи (до 1927 г.)
Трапеза (дем Коница) Τράπεζα Вранища (до 1954 г.) каменоделци, земеделци и скотовъдци
Никанорас Νικάνορας Кортинища (до 1927 г.); може да е и Къртинища гръцкото име се среща и като Никанор (Νικάνωρ); селото е изградено върху руините на стар манастир с името Вранища, по който името си носи съседното село Вранища, който манастир според легендата бил подигнат от св. Никанор Завордски
Пиги (дем Коница) Πηγή Пеклари (до 1955 г.)
Елевтеро (дем Коница) Ποκίστα Αιτωλοακαρνανίας Грижбани (до 1927 г.) името се среща и като Гризбани

В антропогеографски смисъл районът е крайният север на планинския масив на Пинд, на който физикогеографски край е планината Морава. Жителите на областта по османско време са известни с гилдийния си професионален жаргон "кударей/кударитика", неразбираем от всички останали, който служел за опазване на професионалните тайни. Районът на Мастерохорията по време на Втората световна война е епицентърът на битката на Пинд и последен бастион на партизаните по време съпротивата в края на гражданската война в Гърция. [2]