Медешевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Медешевци
Общи данни
Население 49 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,602 km²
Надм. височина 131 m
Пощ. код 3845
Тел. код 09337
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 47583
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Грамада
Милчо Башев
(НФСБ)
Чешма в началото на село Медешевци

Медешѐвци е село в Северозападна България. Намира се в община Грамада, Област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Отстои на 15 км северозападно от гр. Грамада, на 29 км югозападно от областния център Видин и на 212 км северозападно от гр. София.

Релефът е хълмист, средната надморска височина е 156 м.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и горещо лято.

На 10 км северозападно от селото преминава международния път през гр. Кула за Република Сърбия, а на 10 км югоизточно главният път Е79 Видин-Монтана в община Грамада, област Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешните земи на село Медешевци са били населени още от древноста.

За това свидетелстват останките от стара римска крепост на 2,09 км югозападно от центъра на селото. Укреплението е доминирало над околността и е служило за охрана и наблюдение на дефилето на река Корманица – Медешевска.

Има приблизително квадратна форма с размери 90x90 m.

Останки от подобни късноантични крепости има и при село Чичил и село Милчина лъка.

По време на турско робство селото е част от „нахия" Загоре и е вписано в турските регистри (съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и втория регистър от 1560 година) като село Медошофче.

Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.

Според разкази на стари хора село Медешевци е кръстено на някой си Медишах паша.

През 1860 г. селото е сполетено от наводнение. На къщите в долната част на селото са нанесени поражения, стария мост над реката е разрушен. Наводнението е известно като „Голямата повогия“. (големо повогиъе)

През Втората Световна Война много мъже от селото са изпратени на фронта, голяма част от тях никога не се завръщат.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), наречено „Девети септември“ в чест на Деветосептемврийския преврат от 1944 година. На 22 март 1951 година жителите на селото ликвидират ТКЗС-то, връщайки се конфискуваните им добитък и инвентар, но скоро са принудени от властите да ги върнат обратно.[1]

Поради опасения за саморазправа на са изпратени местни милиционери, а такива от гр. Враца. Селяните са бити и гонени, някой бягат в Сърбия, а други се укриват докато вълненията утихнат. Партийните функционери правят внушението, че селяните са подръжници на Тито. Над вратата на църквата „Св.св. Петър и Павел“ написват с блажна червена боя „Позор на Титовци“. С настъпилите демократични промени на 10.10. 1989 г. надписа е заличен.

Женски имена в селото – Петра, Мара, Цона, Гроздана, Бона, Цвета, Йоца, Линка, Стана, Богдана, Вълкана, Цветана. Мъжки имена в селото – Станко, Лило, Веко, Маринко, Шарко, Гроздо, Цветко, Борис, Крум, Тошо, Санди, Йоцо, Лилко, Бранко, Игнат, Венчо, Илия, Петър, Райко.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Главната забележителност на Медешевци е църквата „Св.св. Петър и Павел“.

В селото има 7 селски чешми, а на запад по поречието на реката има останки от стара воденица.

Интересна подробност представляват стиховете на велики български поети, изписани върху няколко от обществените сгради на селото.

В местността „Пестич“ се намира зеленчуковата градина на Медешевци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 173, 188 – 189.