Медея Джапаридзе
| Медея Джапаридзе მედეა ვალერიანის ასული ჯაფარიძე | |
| съветска и грузинска театрална и филмова актриса | |
 Медея Джапаридзе, 1930-те години | |
| Родена |
20 февруари 1923 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Дидубийски пантеон, Тбилиси, Грузия |
| Националност | грузинка |
| Актьорска кариера | |
| Награди | Червено знаме на труда (СССР) Държавна награда на СССР[1] |
| Семейство | |
| Съпруг | Реваз Табукашвили |
| Уебсайт | |
| Медея Джапаридзе в Общомедия | |
Медея Валериановна (Валериани Асули) Джапаридзе (на грузински: მედეა ვალერიანის ასული ჯაფარიძე) е съветска и грузинска театрална и филмова актриса. Народна актриса на Грузинската ССР (1950) и носител на Сталинска награда (1950).
Избрана е за заместник в 6-о събрание на Върховния съвет на СССР. Неин съпруг е писателят, преводач, сценарист, режисьор и общественик Реваз (Резо) Табукашвили,[2] за когото е омъжена от 1949 г. до смъртта му през 1990 г.[3][4] Техен син е Лаша Табукашвили,[2] също известен филмов и театрален деец.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 20 февруари 1923 г. в Тифлис, СССР (сега Тбилиси, Република Грузия). Заради здравословните проблеми на майка си, за няколко години е приютена от свои роднини в Москва, след подобрението ѝ се завръща в Тбилиси.[3] През 1939 г. завършва средното си образование (учи в средно училище №42). В студиото на театър „Руставели“ слуша лекционния курс на Георги Товстоногов.[5] Приблизително по това време сключва първия си брак – с актьора Григол Костава.[3] Скоро той е осъден на смърт за политическата си дейност, но тя успява да издейства замяна на присъдата му с такава на 10-годишен затвор. Впоследствие помага с влиянието си пред комунистическите власти и на много други затворници.[3]
По-късно отново заминава за Москва, където учи в Московския академичен театър и се свързва със студиото „Немирович-Данченко“. Там режисьорът Юрий Завадски я кани в Театъра на Московския съвет (Театр имени Моссовета) за ролята на Клеопатра в постановката „Цезар и Клеопатра“ от Бърнард Шоу.[6] Скоро след това се завръща в родината си, отново във връзка с грижите по майка си и прекарва целия си живот в Грузия, с изключение на някои кратки престои в Русия – главно заради творческата ѝ работа и по-нататъшното ѝ обучение. В Москва тя се запознава с втория си съпруг – Реваз Табукашвили,[3] за когото се жени, когато е 26 – 27-годишна.
Междувременно в продължение на две години работи в „Театър на народното изкуство“ в Дома на културата „Надзаладеви“ (по името на един от районите на Тбилиси).[5] От 1942 г. до края на живота си е актриса в Академичния театър „Коте Марджанишвили“ в Тбилиси.[7] В този театър играе много роли, станали в нейно изпълнение събития в историята на грузинския театър. Най-забележими са в „Маскарад“ от Михаил Лермонтов (Нина) и в пиеси на Уилям Шекспир: „Ромео и Жулиета“ (Жулиета), „Много шум за нищо“ (Беатриче), „Ричард III“ (Лейди Ан), „Укротяване на опърничавата“, в „Морски пехотинец“ от Марика Бараташвили (Чричина), „Порязване“ от Важа-Пшавела (Гулсунда)[3], „Дърветата издават звук“ от Алехандро Касона (Марта), „В двора има лошо куче“ от Кита Буачидзе (Варвара Карповна), „Мечът на Кахабер“ от Поликарпе Какабадзе (Гулкани) и други пиеси на местни автори[6], както и в „Едип цар“ от Софокъл (Йокаста). Участва и в постановки на сина си Лаша Табукашвили (например в „Старинен валс“ – Майката). Съпругът ѝ Реваз Табукашвили написва сценария за филма „Есенно слънце“ специално за нея[3] и е наградена през 1976 г. за изпълнението си на ролята на Ека в него.[8] Временно напуска сцената във връзка с бременността си през 1950 г. (със сина си Лаша, роден през ноември същата година)[9], но остава изключително популярна.[3]
Снима се в киното още от началото на 40-те години на ХХ век,[10] но големият ѝ пробив е с филма от 1948 г. „Кето и Коте“ на Вахтанг Таблиашвили и Шалва Гедеванишвили, романтична комедия.[11] През 1950 г. е удостоена със Сталинска награда за ролята си във филма Щитът на Джургай (военна драма; действието се развива през Втората световна война в средновековен замък в Кавказ).[7] През същата година е удостоена с титлата народен артист на Грузинската ССР.[6] Филми с нея са прожектирани в Националния архив на Грузия[12] и на Филмовия фестивал в Кан.[13]
Умира на 31 март 1994 в Тбилиси, Грузия, след като прекарва последните 4 години от живота си в скръб по починалия си съпруг.[3] Погребана е в пантеона на писателите и обществениците „Дидубе“,[6] където е погребан и той.[14]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Почетен гражданин на Тбилиси (1988)[15]
- Орден на Червеното знаме на труда (22 август 1986)
- Орден „Знак на честта“ / Орден «Знак Почёта» (17 април 1958)
- Държавна премия на СССР (1950)[16]
- Сталинска награда I степен (1950)
- Народна актриса на Грузинска ССР (1950)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nplg.gov.ge
- 1 2 The Heavenly Beauties of Georgia – Part II
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ფერია სცენიდან – მედეა ჯაფარიძე
- ↑ რევაზ (რეზო) თაბუკაშვილი, ეროვნული ფილმოგრაფია
- 1 2 მედეა ჯაფარიძე (1923-1994)
- 1 2 3 4 მედეა ჯაფარიძე – ბიოგრაფია
- 1 2 Медея Джапаридзе
- ↑ მზე შემოდგომისა, ეროვნული ფილმოგრაფია
- ↑ ლაშა თაბუკაშვილი (1950)
- ↑ geocinema.ge
- ↑ Keto and Kote (1948) – Plot
- ↑ საქართველოს ეროვნული არქივი
- ↑ SAYAT NOVA (THE COLOR OF POMEGRANATES)
- ↑ რეზო თაბუკაშვილი (1927-1990)
- ↑ Джапаридзе, Медея Валериановна // Биографический словарь Грузии. Посетен на 22.01.2019.
- ↑ Джапаридзе, Медея Валериановна // persons-info.com. Посетен на 22.01.2019.
|
