Менелай (диадох)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Менелай.

Менелай (на старогръцки: Mενέλαoς, Menelaos, Menelaus, † сл. 284 г. пр. Хр.) е македонски генерал по време на диадохските войни през IV век пр. Хр.

Той е син на македонския благородник Лаг и на Арсиноя, която е роднина с македонската царска фамилия Аргеади.[1] Неговият брат Птолемей I (упр. Египет 323 – 283 г. пр. Хр.) е основателят на династията на Птолемеите.

Заедно със Селевк I и помощта на градския цар Никокреон от Солой по времето на третата диадохска война 314 г. пр. Хр. той завладява остров Кипър. Тук той управлява след смъртта на Никокреон 311/310 г. пр. Хр. като подчинен на брат си като стратег.[2] Вероятно той става също градски цар на Саламин, понеже там той сече монети със своето име. Владетелството на „Лагидите“ (Птолемеите) на острова той защитава с разгромяване на въстаналия градски цар Никоклес от Пафос.

През четвъртата диадохска война Менелай през 306 г. пр. Хр. не може да спре идването на Деметрий I Полиоркет на Кипър и е обграден от него в Саламин. Намесата на брат му Птолемей в тежката Загуба на море не помага и Менелай трябва да се откаже от острова. Кипър е завладян дългосрочно от Птолемей отново през 295 г. пр. Хр.

Менелай служи пет години като първият епонимски свещеник на обожествения Александър (Птолемейски култ на Александър).[3] Това е доказано в намерените папируси.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • V. Karageorghis: Menelaos in Cyprus. London 1969.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диодор, 19,62,4
  2. Диодор, 20,47,3; Павзаний (1,6,6) го нарича „сатрап“
  3. Hibeh-Papyri I 84a; Elephantine-Papyri 2. Bernard P. Grenfell, Arthur S. Hunt: The Hibeh Papyri, Part I (London, 1906), Nr. 84a, S. 242–245.
     Портал „Македония“         Портал „Македония