Менсфийлд парк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Менсфийлд парк
Mansfield Park
Титулна страница на тиража от 1814 г.
Титулна страница на тиража от 1814 г.
АвторДжейн Остин
Първо издание1814 г.
Великобритания
ИздателствоТомас Егертон
(Thomas Egerton)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоAbout thirty years ago Miss Maria Ward, of Huntingdon, with only seven thousand pounds, had the good luck to captivate Sir Thomas Bertram, of Mansfield Park, in the county of Northampton, and to be thereby raised to the rank of a baronet's lady, with all the comforts and consequences of an handsome house and large income.
КрайOn that event they removed to Mansfield, and the parsonage there, which under each of its two former owners, Fanny had never been able to approach but with some painful sensation of restraint or alarm, soon grew as dear to her heart, and as thoroughly perfect in her eyes, as every thing else, within the view and patronage of Mansfield Park had long been.
Менсфийлд парк в Общомедия

„Менсфийлд парк“ (на английски: Mansfield Park) е роман на английската писателка Джейн Остин. Написан между 1812 г. и 1814 г.; първо издание юли 1814 г. от Томас Егертон; последващи – от Джон Мъри.

На български романът е издаден през 2009 г. [1]

Основни герои[редактиране | редактиране на кода]

  • Фани Прайс – второто от девет деца в сравнително бедно семейство; изпратена да живее с леля си в Менсфийрд парк. Навремето майка ѝ се омъжва по любов за беден морски офицер, който обаче се пропива, осакатява и е пенсиониран като инвалид. Пенсията му е малка и семейството живее без много удобства. Фани е чувствителна, свита, интелигентна, добродетелна и със здрави морални устои. Тези ѝ качества само подсилват статута ѝ на беден роднина в Менсфийлд. Действието се развива, когато Фани е на 18 и 19 години.
  • Лейди Бертрам – леля (сестра на майката) на Фани. Съпруга на заможния сър Томас Бертрам. Вечно отнесена и объркана.
  • Сър Томас Бертрам – чичо на Фани; собственик на Менсфийлд парк и на плантация в Антигуа. Първоначално строг и праведен, но впоследствие осъзнава, че поведението му може да е допринесло за падението на дъщеря му Марая.
  • Том Бертрам – първородният син на сър Томас и лейди Бертрам, 7 години по-голям от Фани. Основно заинтересуван от забавленията в Лондон; натрупва големи задължения, които принуждават баща му да продаде енорийския пост, който е предназначен за Едмънд. След едно запиване Том се разболява и впоследствие си вади поука от грешките си.
  • Едмънд Бертрам – по-малкият син на сър Томас и Лейди Бертрам; шест години по-голям от Фани. Има планове да стане свещеник. Единствен от семейството си мисли за Фани. Като неин пазител и приятел, упражнява огромно влияние върху нея и ѝ помага да се изглади като характер. Привлечен от Мери Крофърд, но по-късно осъзнава чувствата си към Фани.
  • Марая Бертрам – изключително красивата по-голяма дъщеря на сем. Бертрам; три години по-голяма от Фани.
  • Хенри Крофърд – очарователен, интелигентен и добра партия за женитба, брат на съпругата на енорийския свещеник.
  • Мери Крофърд – сестра на Хенри. Красива и очарователна, но неблагонадеждна, до известна степен меркантилна и със съмнителен морал.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Фани Прайс, е младо момиче от сравнително бедно семейство, но израсло при заможните си чичо и леля, сър Томас и лейди Бертрам и четирите им деца: Том, Едмънд, Марая и Джулия. Въпреки че е я приемат формално, никой не се отнася с нея като с равна, освен Едмънд, който е и най-добродетелният в семейството. Марая и Джулия са суетни и разглезени, а Том е безотговорен комарджия. С годините признателността на Фани към добротата на Едмънд тайно и постепенно е прераснала в романтични чувства.

Когато децата са вече пораснали строгият сър Томас заминава за година в плантацията с в Антигуа. В негово отсъствие модерните и меркантилни Хенри и Мери Крофърд пристигат в градчето и отсядат при сестра си, съпругата на енорийския свещеник. Тяхната поява разтърсва улегналия живот в Менсфийлд парк, разпалва романтични искри и води до конфузни ситуации. Едмънд и Мери се влюбват един в друг, въпреки че за него поведението ѝ е прекалено еманципирано, а чувството ѝ за хумор – цинично, което показва липса на морални устои. От друга страна тя е очарователна, привлекателна и мила и полага големи усилия да се сприятели с Фани, която обаче е на мнение, че любовта заслепява Едмънд и той не вижда недостатъците на Мери.

Хенри си играе с чувствата на Марая и Джулия, независимо че Марая е вече сгодена за скучния, но изключително заможен, мистър Ръшуърт. Марая вярва, че Хенри е влюбен в нея и се отнася студено към годеника си, предизвиквайки неговата ревност. Фани остава почти незабелязана в семейния кръг и често става свидетел на компрометиращи сцени между Хенри и Марая.

По предложение на Том младежите решават да си организират театрално представление вкъщи. Едмънд и Фани първоначално се противопоставят на идеята, тъй като не намират сюжета за подходящ и смятат, че няма да получат одобрението на сър Томас. Впоследствие Едмънд приема да играе Анхалт, любимия на героинята, играна от Мери Крофърд, за да предотврати участието в ролята на външен човек. Пиесата не само дава възможност на Едмънд и Мери да говорят за чувствата си, но и позволява на Хенри и Марая да флиртуват открито. Сър Томас обаче се връща неочаквано в средата на репетициите и представлението е изоставено. Хенри си тръгва и Марая е съкрушена, тъй като разбира, че се е лъгала в чувствата му. Тя се омъжва за мистър Ръшуърт и се мести в Брайтън като взима Джулия със себе си. Същевременно сър Томас намира, че за последната година Фани се е разхубавила и започва да полага повече грижи за нея.

Хенри се връща в Менсфийлд парк и решава да се позабавлява като накара Фани да се влюби в него. Нейната благост и доброта обаче го карат да се влюби в нея. Когато ѝ предлага ръката си, Фани отказва, възмутена от флирта му с братовчедка ѝ и водена от любовта си към Едмънд. Бертрамови са поразени от решението ѝ, тъй като Хенри е изключително изгодна партия. Сър Томас я укорява за неблагодарността ѝ. Хенри решава да продължи да ухажва Фани с надеждата, че с времето постоянството му ще промени решението ѝ. Сър Томас подкрепя идеята Фани да посети семейството си в Портсмут, като мисли, че липсата на удобства там ще ѝ подейства отрезвително. Хенри посещава Фани в Портсмут, за да я убеди, че се е променил и че е заслужил любовта ѝ. Отношението ѝ започва да се променя положително, но тя все още не е готова да се омъжи за него.

Хенри заминава за Лондон и скоро след това Фани научава за скандал, в който са замесени той и Марая. Двамата са се срещнали отново, но този път флиртът е прераснал в любовна авантюра. Връзката им е разкрита, Марая напуска съпруга си и бяга с Хенри. Скандалът е грандиозен; Марая е принудена да се разведе, но Хенри отказва да се ожени за нея. За зла участ, разпуснатият Том се разболява, а Джулия бяга с негов приятел. Фани се връща в Менсфийлд Парк, за да утеши леля си и чичо си и да се грижи за Том.

При това положение сватбата между Едмънд и Мери е немислима, но той все пак отива да я види за последен път. По време на разговора им става ясно, че Мери не осъжда поведението на Хенри и Марая, а само това, че са се оставили да бъдат разкрити. Главната ѝ грижа сега е да се потули скандалът. Тя дори намеква, че, ако Фани се беше омъжила за Хенри, той щял да се ограничи само с флирт и нямало да се стигне до настоящото положение. Така Едмънд разбира истинската същност на Мери. Разочарован, той се връща в Менсфийлд и става енорийски свещеник. „Точно в подходящото време и не и седмица по-рано“ Едмънд осъзнава колко важна е Фани за него, обяснява ѝ се в любов и двамата се женят. Том оздравява и се променя към по-добро. Марая е отхвърлена от семейството си и отива да живее в „друга страна“, а бягството на Джулия се оказва не чак толкова злочесто. Остин подчертава, че ако Хенри е бил малко по-постоянен и търпелив и не се бил отдал на изкушението да започне връзка с Марая, Фани е щяла да промени решението си и да се ожени за него, особено след сватбата на Едмънд с Мери.

Край на разкриващата сюжета част.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Опера[редактиране | редактиране на кода]

  • Mansfield Park (2011) – камерна опера; музика: Джонатан Дав, либрето: Аласдър Мидълтън [2]|

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Остин, Д. Менсфийлд парк. Прев. от англ. Силвана Миланова (?) – ИК Мърлин Пъбликейшън, С. 2009. ISBN 978-954-319-129-1
  2. Quirke, Kieron. Mansfield Park, Arcola Theatre - Review // Evening Standard, 16 август 2011. Архивиран от оригинала. Посетен на 19 август 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за