Методия Ивановски

Методия Ивановски
Методија Ивановски
	Методия Ивановски Методија Ивановски
сценограф от Република Македония
Роден	14 май 1929 г. Битоля, Кралство Югославия
Починал	1 януари 1995 г. (65 г.) Скопие, Република Македония

Методия Ивановски - Менде (на македонска литературна норма: Методија Ивановски - Менде) е художник и сценограф от Република Македония.

Ивановски е сред първите професионални театрални сценографи и е основоположник на телевизионната сценографи в страната.^[1]

Биография

Роден е на 14 май 1929 година в Битоля, тогава в Кралство Югославия. Завършва Художествено училище и Педагогическа академия в Скопие. Специализира в Италия (1954), в Париж (1957 и 1977), в Прага и Братислава (1970) и в Ню Йорк (1982).^[1]

Творческият му опус е голям. Първата му театрална сценография е за френската комедия „Женичке, какво да ти сготвя за закуска“ от Фелисиан Марсо (1970). Следват „Ленче кумановче“ от Васил Ильоски (1971), „Поп Киро и поп Спиро“ от Стеван Сремац, „Всички мои синове“ от Артър Милър (1971), „Поглед от моста“, също на Милър, „Печалбари“ от Антон Панов, „Хубавината стъпва сама“ от Томе Арсовски,^[1] „Реквием за една светица“ от Уилям Фокнър, „Ричард III“ от Душан Ковачевич.^[2]

Автор е и на сценографията на 50 телевизионни драми: „Земляци“ (1969), „Крепост“ (1970), „Роза за Евгений Андрич“ (1970), „Клепсидра“ (1974), „Скършеният живот“ (1974), „Премиера“ (1983) и други. Телевизионните му сериали са „Вълшебното самарче“, „Наши години“ и „По наш начин“. Асистент е на сценографията в игралните филми „Планината на гнева“, „Републиката в пламък“, „Яд“ (1975), „Възел“ (1984), „Македонска сага“.^[2]

Член е на Дружеството на художниците от 1952 година и на групата ВДИСТ от 1955 година. Прави самостоятелни изложби в Македония, Белград, Загреб, Ню Йорк, както и в много групови в Хърватия, Словения, Франция, България, Полша, Черна гора. Носител е на много награди.^[2]

Умира в Скопие на 1 януари 1995 година.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 75. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
↑ ^а ^б ^в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 76. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.

[ЗЛБ_75-1] а ^б ^в ^г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 75. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.

[ЗЛБ_76-2] а ^б ^в Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 76. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.

[1]

[2]