Мико Спадаро

Мико Спадаро Micco Spadaro
неаполитански художник
Рождено име	Доменико Гарджуло
Роден	1609 г. Неапол, Италия
Починал	1675 г. Неапол, Италия
Националност	Италия
Стил	Барок
Аниело Фалконе
Мико Спадаро в Общомедия

Мико Спадаро (на италиански: Micco Spadaro; * 1609/1612, Неапол, Неаполитанско кралство, † 1675, пак там), псевдоним на Доменико Гарджуло (Domenico Gargiulo), е италиански художник, познат с картините си в стил барок.

Създадени в Неапол, картините му изобразяват пейзажи, както и бурните събития в града през 17 век (изригвания на Везувий епидемии, бунта на Мазаниело).

Биография

Мазаниело (ок. 1647), Музей „Сан Мартино“ (Неапол)

Не са известни със сигурност датите на раждане и смърт на художника. Според биографа му Бернардо Де Доминичи Мико Спадаро е роден в Неапол през 1612 г. и умира в Неапол през 1675 г., но историкът Джузепе Чечи не успява да намери в архивите данни за Спадаро. Поради тази причина датите са предполагаеми и спорни.

Прякорът Спадаро, с който е всеобщо известен, се дължи на професията на баща му – известен ковач на мечове.

Мико Спадаро е приет в школата на Аниело Фалконе, където заедно с Андреа ди Леоне и Салватор Роза изучава изобразително изкуство. Впоследствие работи с Вивиано Кодаци, като първите му творби са вдъхновени от работите на Паул Брил и Филипо Наполетано.

Наказание на крадци по времето на Мазаниело (ок. 1647), Музей „Сан Мартино“ (Неапол)

Сред основните му клиенти е фламандският колекционер Гаспаре Румър, на когото художникът дължи бъдещите си успехи и богатство. Художникът работи и в Манастир „Сан Мартино“ в Неапол. Художественото пресъздаване на въстанието на Мазаниело и чумата от 1656 г. също носи слава и име на Спадаро.

Mузеят „Сан Мартино“ в Неапол придобива един от шедьоврите на Мико Спадаро – Изригването, поставяйки го до други картини на художника, като Бунтът на Мазаниело и Чумата от 1656 г., които от дълги години са изложени в музея. До тях са изложени и други две картини на художника: Наказание на крадци по времето на Мазаниело и Убийството на Дон Джузепе Карафа, като по този начин е завършен музейният цикъл Историята на Неапол през 17 век.

Картината Изригването представя един от най-трагичните моменти в Неапол: катастрофалното изригване на вулкана Везувий, предшествано от силно земетресение през нощта между 15 и 16 декември 1631 г. Пресъздаден е моментът, в които хората, обединени от вярата, се събират в огромно шествие, начело с кардинал Франческо Бонкопани, което тръгва от района на катедралата и носи из града мощите на Сан Дженаро – светецът покровител на Неапол. За тази творба, благодарение на умелото пренасяне на цветовете и по-експертна техника в сравнение с другите произведения на Спадаро, се предполага, че е по-късна работа от останалата част от продукцията: всеки детайл и отделен индивид, дори и да е поет в безформения поток на шествието, е добре дефиниран, както добре дефинирано и изразено е участието на всеки жител, взето в мига на преданост към преминаването на статуята на светеца.

Картини на Мико Спадаро

• 
  Пиаца дел Меркато по време на въстанието на Мазаниело (1648 - 52), Музей „Сан Мартино“ (Неапол)
• 
  Изригването (1656 - 60), Музей „Сан Мартино“ (Неапол)
• 
  Ларго Меркатело в Неапол по време на чумата от 1656 г. (1565), Музей „Сан Мартино“ (Неапол)
• 
  Пренасяне на заветния ковчег в Йерусалим (),Пушкински музей (Москва)
• 
  Пристигането на инфанта Мария в Неапол (1649), Фондация „Банка Сантандер“ (Мадрид)
• 
  Ребека и Елиезер при кладенеца (), Национален музей на изкуството (Копенхаген)

Източници

• Bernardo De Dominici, Vita di Domenico Gargiulo, detto Micco Spadaro pittore ed architetto, e de' suoi discepoli, in Vite de' pittori, scultori ed architetti napoletani, Vol. III, Napoli, Tip. Trani, 1844, pp. 401 – 436.
• Achille della Ragione – Collezione della Ragione, pag. 34 – 35 – 36 – 37 – Napoli 1997
• Matteo Lafranconi, GARGIULO, Domenico, detto Micco Spadaro, in Dizionario biografico degli italiani, Vol. LII, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1999.
• Giancarlo Sestieri, Brigitte Daprà, Domenico Gargiulo detto Micco Spadaro: paesaggista e cronista napoletano, Milano-Roma, Jandi Sapi, 1994, ISBN 88-7142-022-5.
• Jane Turner (a cura di), The Dictionary of Art, vol. 29, New York, Grove, 1996, pp. 253 – 254, ISBN 1-884446-00-0.
• Achille della Ragione – E Micco ritornò alla sua Certosa – Napoli 2003
• Achille della Ragione – Domenico Gargiulo sponsor della convivialità – Napoli 2019

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Micco Spadaro в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​