Милан Фющ
| Милан Фющ Milán Füst | |
| унгарски писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Фаркашрети, Будапеща, Унгария |
| Националност |  Унгария |
| Учил в | Будапещенски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, пиеса, роман, дневник |
| Течение | Експресионизъм |
| Известни творби | „Историята на жена ми“ (1942) |
| Награди | „Кошут“ (1948) |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Милан Фющ в Общомедия | |
Милан Фющ (на унгарски: Milán Füst) е унгарски писател, поет и драматург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 юли 1888 г. в Будапеща.
През 1908 г. се среща с писателя Ernő Osvát и публикува първата си творба в литературното списание „Nyugat“. Сприятелява се с Дежьо Костолани и Фридеш Каринти. Завършва право и икономика в Будапещенския университет (1912), а след това става учител в търговска гимназия. През 1918 г. вече е директор на академия „Вьорьошмарти“, но е принуден да напусне поста си през 1921 г.
През 1928 г. нервен срив става причина да прекара шест месеца в санаториум в Баден-Баден. Още през 1904 г. започва да работи по своя дълъг дневник. Голяма част от това произведение (особено записките от периода 1944-1945) по-късно ще бъде унищожена.
През 1947 г. става учител в Képzőművészeti Főiskola. Неговият най-известен роман, „Историята на жена ми“ (на унгарски: A feleségem története), е публикуван през 1942 г. Другата му значима творба е пиесата „Крал Хенри IV“ (на унгарски: Negyedik Henrik király; написана през 1940, поставена през 1964 г.).
Умира през 1967 г.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Получава наградата „Кошут“ през 1948 г. и е един смятан за сериозен претендент за Нобеловата награда за 1965 г.
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
През 1975 г. в Унгария на негово име е учредена литературна награда.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Драми[редактиране | редактиране на кода]
- Boldogtalanok
- IV. Henrik kiárly
- Cattulus
- Atyafiak és a nő
- A néma barát
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- A feleségem története
- На български
- „Историята на жена ми“. Превод от унгарски Светла Кьосева. София: Ерго, 2010, 424 с. ISBN 978-954-92279-6-3 [1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Милан Фющ, Откъс от „Историята на жена ми. Записки на капитан Щьор“, Литературен клуб, електронна публикация на 9 април 2010 г.
- ↑ Милан Фющ, Откъс от „Историята на жена ми. Записки на капитан Щьор“ Архив на оригинала от 2011-11-10 в Wayback Machine., public-republic.com, 8 ноември 2010 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Милан Фющ в Encyclopædia Britannica
- ((hu)) Милан Фющ в Digitális Irodalmi Akadémia
- Петер Надаш, „В един паметен ден от живота му“ (Послеслов към новото немско издание на романа на Милан Фющ „Историята на жена ми“), „Либерален преглед“, 3 април 2010
|
