Милица Боева
| Милица Боева | |
| българска революционерка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1946 г.
|
Милица Боева е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Кичево. Става българска учителка в Кичевско, като същевременно влиза във ВМОРО. Служи като куриер и поси поверителни писма из Кичевската околия. Сътрудничи с Йордан Пиперката, Наке Янев, Кръстьо Алексов, Ефтим Божинов и Ванчо Сърбаков. По време на въстанието носи съобщения на щаба в планината Гюргейца и в Копачка и в Рабетинкол. След въстанието бяга нелегална в Патейчката планина, след което слиза в Кичево и се укрива в къщата на татко си. След амнистията се легализира. Работи като учителка в Кичево, а след това в Кнежино. След като Кичевско попада в Сърбия, отказва да стане сръбска учителка и работи с мъжа си Йосиф Боев във фурна в Адакале на Дунав. Мъжът ѝ е преследван от сръбските власти и отива на печалба в Румъния, където умира. По време на Втората световна война е при сина си Стойче в Струмица, който е интерниран в лагера Кръстополе.[1]
Умира след 1946 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Милица Јосифова Боева (4) // Вечер, 15/01/2018. Посетен на 7 юли 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ 1892+ « 1946.08.10_Илинденски сведоштва – Милица Јосифова Боева, Кичево // Македонска Национална Академија. Посетен на 18 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)
