Мило Дор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мило Дор
Milo Dor
Роден 17 март 1923 г.
Починал 5 декември 2005 г. (82 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ
Награди Литературна награда на Виена (1977)
Награда Андреас Грифиус“ (1998)
Уебсайт Страница в IMDb

Мило Дор (на немски: Milo Dor) е австрийски писател от сръбски произход, преводач и литературен посредник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мило Дор – псевдоним на Милутин Дорословац – е роден в Будапеща в дома на хирург и притежателка на козметичен салон. Израства в Банат и по-късно в Белград, където учи в гимназия. Още като ученик става член на Комунистическия младежки съюз и прави опити да пише поезия на сърбохърватски език. През 1940 г. е изключен от училище, понеже организира ученическа стачка. През 1941 г. успява да положи матура като извънреден ученик.

Мило Дор взима активно участие в съпротивителното движение срещу немската окупация. През март 1942 г. е арестуван от белградската Специална полиция, подчинена на немското Гестапо, пратен е в затвора и в лагер, където е изтезаван. През 1943 г. немците го депортират във Виена като чуждестранен работник. През 1944 г. отново го арестуват и затварят.

След края на Втората световна война Мило Дор остава в Австрия. До 1949 г. следва театрознание и романистика във Виенския университет и същевременно работи като журналист с немски език. Получава подкрепа от Франц Теодор Чокор и Ерих Кестнер. От 1951 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47.

Първият, документално разработен, роман на Мило Дор „Мъртъвци в отпуска“ (Tote auf Urlaub) от 1952 г. намира добър отзвук. Дор се издържа само от писане, затова е извънредно продуктивен – пише за радиото и телевизията, редактира сборници и неуморно превежда. Ето защо литературното му качество постепенно спада.

Мило Дор умира през 2005 г. от инфаркт и е погребан в почетен гроб във Виенското централно гробище.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Unterwegs, Erzählungen, 1947
  • Tote auf Urlaub, Roman, 1952
  • Und einer folgt dem andern, Kriminalroman, 1953 (mit Reinhard Federmann)
  • der unterirdische strom: träume in der mitte des jahrhunderts. ein versuch, 1953 (mit Reinhard Federmann)
  • Romeo und Julia in Wien, 1954 (mit Reinhard Federmann)
  • Führer durch Jugoslawien, Reiseführer, 1955 (unter dem Namen Alex Lutin)
  • Othello von Salerno, Roman, 1956 (mit Reinhard Federmann)
  • Nichts als Erinnerung, Roman, 1959[1]
  • Die Frau auf dem Medaillon, Roman, 1959 (unter dem Namen Alexander Dormann)
  • Das Gesicht unseres Jahrhunderts, Bildband 1960 (mit Reinhard Federmann)
  • Salto mortale, Erzählungen, 1960
  • Internationale Zone, Roman, 1961 (mit Reinhard Federmann)
  • Die Abenteuer des Herrn Rafaeljan, Roman, (mit Reinhard Federmann)
  • Der politische Witz, 1964 (mit Reinhard Federmann)
  • Der Sohn des Wesirs. Märchen aus Jugoslawien, 1965
  • Ballade vom menschlichen Körper, 1966
  • Der galante Witz, 1966 (mit Reinhard Federmann)
  • Der groteske Witz, 1968 (mit Reinhard Federmann)
  • Die weiße Stadt, Roman, 1969
  • Menuett, Drama, 1971
  • Das Pferd auf dem Balkon, Jugendbuch, 1971
  • Alle meine Brüder, Roman, 1978
  • Die Raikow-Saga, Roman-Trilogie, 1979
    • Tote auf Urlaub
    • Nichts als Erinnerung
    • Die weiße Stadt
  • Istrien, 1981 (mit Leo Zogmayer)
  • Meine Reisen nach Wien und andere Verirrungen, Erzählungen, 1981
  • Der letzte Sonntag. Bericht über das Attentat von Sarajewo, 1982
  • Die Leiche im Keller: Dokumente des Widerstands gegen Dr. Kurt Waldheim, 1988
  • Auf dem falschen Dampfer: Fragmente einer Autobiographie, 1988
  • Auf der Suche nach der größeren Heimat, Reisebeschreibungen, 1988
  • Ein schwerer Tag, 1989
  • Der Mann, der fliegen konnte, Erzählung, 1990
  • Fragen eines altmodischen Humanisten: Rede anlässlich der Verleihung des Ehrenpreises des österreichischen Buchhandels für Toleranz in Denken und Handeln, 1990
  • Leb wohl, Jugoslawien, 1993
  • Mitteleuropa, Mythos oder Wirklichkeit, 1996
  • Und wenn sie nicht gestorben sind ..., Politthriller, 1996 (mit Reinhard Federmann)
  • Wien, Juli 1999, eine Geschichte, 1997
  • Grenzüberschreitungen: Positionen eines kämpferischen Humanisten, 2003

Книги на Мило Дор са преведени на английски, френски, сръбски, нидерландски, датски, шведски.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]