Министър-председател на Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Министър-председател на Иран е политически пост в Иран, който съществува от времето на управление на династия Каджар (когато страната е международно известна като Персия), до 1989 г. след иранската революция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Каджар[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Каджар, премиерите са известни с различни титли. Най-вече като „атаабак“ или „атаабак-д а'зам“. Рядко се използва термина министър-председател. Реза Шах Пахлави е последният премиер на династията Каджар през 1923 г.

Пахлави[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. Реза Пахлави става шах на Иран. Той назначава Мохамед Али Форуги като премиер.[1] През 1941 г. синът му Мохамед Реза Пахлави става шах, който също оставя Форуги на поста. През 1951 г. Мохамед Мосадег става министър-председател, но е свален след държавен преврат през 1953 г. Шапур Бахтияр е последният премиер на династията Пахлави.

Ислямска република Иран[редактиране | редактиране на кода]

След иранската революция от 1979 г., аятолах Хомейни назначава Мехди Базарган като министър-председател на временното правителство, което работи до ноември 1979 г., когато подава оставка по време на кризата със заложниците в Иран.

Постът остава празен, докато Аболхасан Банисадр става президент през януари 1980 г. и избира Мохамед Али Раджай за министър-председател, най-вече заради натиска, наложен от представители на Меджлиса, особено тези, в близост до ислямската републиканска партия. Раджай е на поста до импийчмънта на Банисадр през юни 1981 г., след което е избран за президент на 24 юли 1981 г. Наследява го Мохамед Джавад Бахонар, но за кратко, защото са убити заедно само няколко седмици по-късно, на 30 август 1981 г.

Когато Али Хаменеи става президент през октомври 1981 г., той предлага десния Али Акбар Велаяти пред Меджлиса за министър-председател, но той е отхвърлен от лявото мнозинство в парламента, което след това принуждава да бъде избран техния предпочитан премиер от Хаменеи, а именно Мир Хосеин Мусави. Спорът приключва с намесата на върховния лидер аятолах Рухолах Хомейни, който съветва президента да избере Мусави.

Мусави е на поста до 1989 г., когато конституцията е изменена, а правомощията на министър-председателя са поделени между президента и новосъздаденият пост на Вицепрезидент на Иран.

Живи бивши министър-председатели[редактиране | редактиране на кода]

Име Снимка Мандат Роден на
Мир Хосеин Мусави 1981–1989 2 март 1942 г.  (на 78 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gholam Reza Afkhami. The Life and Times of the Shah. University of California Press, 27 октомври 2008. ISBN 978-0-520-25328-5. с. 35. Посетен на 4 ноември 2012.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Prime Minister of Iran“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.