Мохамед Али Раджай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мохамед Али Раджай
2-ри президент на Иран
Мандат 2 август 1981 г. – 30 август 1981 г.
Предшественик Аболхасан Банисадр
Наследник Али Хаменеи
министър-председател
Мандат 12 август 1980 г. – 4 август 1981 г.
министър на образованието
Мандат ноември 1979 г. – 12 август 1980 г.
Лични данни
Роден
Починал
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Деца 3
Полит. партия Ислямска републиканска партия (1979 – 1981)
Университет Харазки университет
Подпис Mohammad-Ali Rajai signature.svg
Мохамед Али Раджай в Общомедия

Мохамед Али Раджай (на персийски: محمدعلی رجائی‎‎ Мохама̀д Али Раджаѝ) е ирански политик, който е президент на Иран само 4 седмици през август 1981 г.

Къщата на Мохамед Али Раджай в Техеран, днес музей

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юни 1933 г. в Казвин, Иран[1]. Баща му Абдулсамад умира, когато той е на 4 години, след което живее с майка си и брат си. Израства в Казвин, след което се премества в Техеран през 1946 г.

В столицата започва да поддържа близки отношения с групи и партии против шаха на Иран. През 1959 г. завършва университет „Тарбиат Моалем“. Става член на „Организацията на муджахидините на иранския народ“[2]. За опозиционната си дейност е арестуван 3 пъти от силите на шаха.

Активно участва в Иранската революция и е лидер в движението, целящо да прочисти иранските университети от американски и европейски влияния, което по-късно е наречено Културна революция.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Министър[редактиране | редактиране на кода]

Назначен е за министър на образованието през 1979 г. Обявява своята програма, която включва реформиране на центровете за обучение на учители в стремеж да се създаде подходяща педагогическа система за мюсюлманското общество, развитието на ислямската етика между учители и ученици, създаване на добра връзка между родители и учители и зачитане на достойнството на учителите според исляма. Тези цели са много важни за Раджай и той се опитва да ги осъществи. Най-важните му постижения са съвместимостта на всички училища, а също така промяната на образователната система.

Премиер[редактиране | редактиране на кода]

На 12 август 1980 г. става премиер на Иран. Спира се на Ходапанахи за външен министър, Мохамед-Риза Махдави Кани за министър на вътрешните работи и Джавад Факори на отбраната. По негово време избухва Ирано-иракската война. Той е на поста си до 2 август 1981 г., когато става втория президент на Иран.

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Аболхасан Банисадър е отстранен на 22 юни 1981 г. от парламента, а Рухолах Хомейни провежда временен президентски съвет от 6 души, като Раджай е сред членовете на този съвет. Кандидатира се за президентските избори през 1981 г. и става първия президент от Ислямската републиканска партия, като е избран с 91 % от гласовете. Официално полага клетва на 2 август 1981 г.[3] Избира Мохамед Джавад Бахонар за следващия министър-председател.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

Мохамед Али Раджай е убит заедно с Джавад Бахонар и други членове на Ислямската републиканска партия, когато избухва бомба в офиса на партията в Техеран на 30 август 1981 г.[4][5] Взривът е причинен, след като жертва отваря куфарче[6]. Това куфарче е донесено от Масуд Кешмири, служител по сигурността в партията. Седмица по-късно Кешмири е обявен за отговорен за планирането на експлозията. Разкрит е като оперативен деец на „Организацията на муджахидините на иранския народ“, подкрепяна от Саддам Хусейн.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Houchang E. Chehabi. Iranian Politics and Religious Modernism: The Liberation Movement of Iran Under the Shah and Khomeini. I.B.Tauris, 1990. ISBN 978-1-85043-198-5. с. 87. Посетен на 27 август 2013.
  2. Ostovar, Afshon P.. Guardians of the Islamic Revolution Ideology, Politics, and the Development of Military Power in Iran (1979 – 2009) (PhD Thesis). // University of Michigan, 2009. Посетен на 26 юли 2013.
  3. "Rajai Sworn In; Bani-Sadr Predicts Revolt", Pittsburgh Press, 2 August 1981, p. A-8
  4. The Pearson General Knowledge Manual 2010 (New Edition). Pearson Education India, 1 януари 2010. ISBN 978-81-317-2790-4. с. 1. Посетен на 3 февруари 2013.
  5. Nikou, Semira N.. Timeline of Iran's Political Events. // United States Institute of Peace. Посетен на 27 юли 2013.
  6. Baqer Moin. Khomeini: Life of the Ayatollah. I.B.Tauris, 1999. ISBN 978-1-85043-128-2. с. 242.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mohammad-Ali Rajai“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.