Аболхасан Банисадр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аболхасан Банисадр
1-ви президент на Иран
Мандат 5 февруари 1980 г. – 20 юни 1981 г.
Наследник Мохамед Али Раджай
министър на външните работи
Мандат 12 февруари 1979 г. – 29 ноември 1979 г.
министър на финансите
Мандат 27 февруари 1979 г. – 12 ноември 1979 г.
Лични данни
Роден
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Полит. партия
няма
Университет Парижки университет
Подпис Abulhassan Banisadr signature.svg
Уебсайт www.banisadr.com.fr
Военна служба
Години 1980 – 1981
Преданост Флаг на Иран Иран
Командвания Главнокомандващ на Въоръжените сили на Иран
Войни/Битки Ирано-иракска война
Аболхасан Банисадр в Общомедия

Аболхасан Банисадр (на персийски: سیِّدابوالحسن بنی‌صدر‎‎) е ирански политик, икономист и активист за човешки права. Първи президент на Ислямска република Иран.

Отстранен от поста на 20 юни 1981 г. след решение на парламента. Преди да бъде президент е министър на външните работи и на финансите.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Банисадр е роден на 22 март 1933 г. в Хамадан, Иран.[1] Баща му е аятолах, близък до Рухолах Хомейни. Банисадр учи финанси и икономика в Парижкия университет. През 1972 г. баща му умира и на погребението в Ирак, за първи път се среща с аятолах Хомейни.

Банисадр участва в антишахското студентско движение в началото на 1960-те години и е хвърлен в затвора на два пъти. След това бяга във Франция. По-късно се присъединява към иранската съпротивителна група, водена от Хомейни, и се превръща в един от неговите главни съветници.[2] Завръща се в Иран заедно с Хомейни, когато революцията започва през февруари 1979 г. Написва книга за ислямските финанси, „Eghtesad Tohidi“, арабска фраза, която грубо се превежда като „Икономика на монотеизма“.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След иранската революция, Банисадр става заместник-министър на финансите на 4 февруари 1979 г. и е на поста до 27 февруари 1979 г. Също така става член на революционния съвет, когато Мехди Базарган и други напускат съвета за да формират временно правителство.[3] След оставката на финансовия министър, на 27 февруари 1979 г., е назначен за министър на финансите от тогавашния премиер Базарган. На 12 ноември 1979 г. Банисадр е назначен за министър на външните работи, когато временното правителство подава оставка.

Банисадр встъпва в длъжност като президент на Иран през 1980 г.

Банисадр е избран за срок от четири години като първи президент на Иран на 25 януари 1980 г., с подкрепата на 78,9% от гласовете. Хомейни остава Върховния лидер на Иран с конституционното право да отстрани президента.

Банисадр не е ислямски духовник, тъй като Хомейни настоява, че духовниците не трябва да се кандидатират за позиции в правителството. През август и септември 1980 г., Банисадр оцелява при две хеликоптерни катастрофи в близост до границата между Иран и Ирак. По време на войната между Иран и Ирак, е назначен за действащ главен командир от Хомейни на 10 юни 1981 г.[4]

Импийчмънт[редактиране | редактиране на кода]

Меджлисът (Иранския парламент) отстранява Банисадр в негово отсъствие на 21 юни 1981 г.,[5] с мотиви, срещу действията му относно духовниците във властта,[6] по-специално Мохамед Бехещи, ръководител на съдебната система. Самият Хомейни образува импийчмънта, който той подписва на следващия ден.

Дори преди подписването на документите за импийчмънт, Революционната гвардия овладява президентските сгради и градини, както и арестува журналистите от вестник, близък до Банисадр. През следващите няколко дни, те екзекутират няколко от най-близките му приятели, включително Хосейн Наваб, Рашид Садролхефази и Манушер Масуди. Аятолах Хосейн Али Монтазери е сред малкото хора в правителството, които подкрепят Банисадр, но скоро е лишен от правомощията си.

В същото време, иранското правителство забранява всички политически партии, с изключение на Ислямската републиканска партия. Правителствените сили арестуват и хвърлят в затвора членове на другите партии.

Банисадр се укрива в продължение на няколко дни преди отстраняването му, пазен от „Организация на муджахидините на иранския народ“. Опитва се да организира съюз на анти-Хомейни фракции, и да си върне властта, но избягва всякакъв контакт с про-шахските организации, които са в изгнание. Среща се няколко пъти с Масуд Раджави с целта да планират съюз, но след екзекуцията на 27 юли на Мохамадреза Саадати, Банисадр и Раджави разбират, че е опасно да останат в Иран.[7]

Според Банисадр, този импийчмънт е преврат срещу демокрацията в Иран.

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

На 29 юли 1981 г., Банисадр и Масуд Раджави отлитат тайно на борда ирански Боинг 707, пилотиран от полковник Бехзад Моези. Под прикритието на рутинен полет, се отклоняват до турското въздушно пространство и в крайна сметка кацат в Париж.

Банисадр през 2010 г.

Там получават политическо убежище, при условието, че се въздържат от дейности срещу Хомейни във Франция. Това ограничение е пренебрегнато, след като Франция евакуира посолството си в Техеран. Скоро след това Басидард обвинява Раджави, че идеологията му е в полза на диктатурата и насилието. Освен това, Банисадр е против въоръжената опозиция, която е инициирана и се поддържа от Раджави.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Банисадр живее във Версай, близо до Париж във вила, която е строго пазена от френската полиция.[8][9] Дъщеря му Фирозе е омъжена за Масуд Раджави след тяхното изгнание. По-късно се развеждат и съюза между него и Раджави също приключва.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jessup, John E.. An Encyclopedic Dictionary of Conflict and Conflict Resolution, 1945-1996. Westport, CT, Greenwood Press, 1998. с. 57.
  2. Rubin, Barry. Paved with Good Intentions. New York, Penguin Books, 1980. с. 308.
  3. Metz, Helen Chapin. The Revolution. // Phobos. Посетен на 10 август 2013.
  4. Mozaffari, Mahdi. Changes in the Iranian political system after Khomeini's death. // Political Studies XLI. 1993. DOI:10.1111/j.1467-9248.1993.tb01659.x. с. 611–617. Посетен на 30 юли 2013.
  5. Sahimi, Mohammad. Iran's Bloody Decade of 1980s. // Payvand. 20 август 2013. Посетен на 27 август 2013.
  6. Iranian presidential elections 2013: the essential guide. // The Guardian. Посетен на 16 март 2015.
  7. Sepehr Zabih. Iran Since the Revolution. Taylor & Francis, 1982. ISBN 0-7099-3000-3. с. 133–136.
  8. Former Iran president says Khamenei behind election "fraud". // WashingtonTV. 7 юли 2009. Посетен на 31 юли 2009.
  9. Smith, Craig S.. Exiled Iranians Try to Foment Revolution From France. // The New York Times, 24 септември 2005. Посетен на 29 юли 2013.
  10. Irani, Bahar. Indispensability of Examining Sexual Abuses within the Cult of Rajavi. // Habilian Association. 19 февруари 2011. Посетен на 29 юли 2013.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Abolhassan Banisadr“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.