Хасан Рухани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хасан Рухани
Хасан Рухани
Мандат
встъпил в длъжност на
3 август 2013 г.
Предшественик Махмуд Ахмадинежад
член на съвета на експертите
Мандат
встъпил в длъжност на
18 февруари 2000 г.
главен преговарящ по ядрения въпрос
Мандат
6 октомври 2003 г. – 15 август 2005 г.
Роден
12 ноември 1948 г.  (на 68 г.)
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Деца 5
Университет Техерански университет
Занятие юрист
Подпис Rouhani signature.png
Уебсайт Официален сайт
Военна служба
Години 1985–1991
Преданост Флаг на Иран Иран
Командвания Главнокомандващ на ВВС на Иран
Войни/битки Ирано-иракска война
Отличия Орден Наср (1-ва степен)[1]
Fath Medal.jpg Орден Фат (2-ра степен)[2][3]

Хаса̀н Руханѝ (на персийски: ‌حسن روحانی) е ирански учен (юрист) и политик, избран (15.06.2013) за 7-ми президент на Иран. Заема поста на 3 август 2013 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва религиозното си образование през 1960 година. Следва в Техеранския университет (1969-1972) и получава степен бакалавър в областта на съдебното право. Защитава (1995) в Каледонския университет в Глазгоу магистърска дисертация на тема „Ислямската законодателна власт на примера на опита на Иран“ („The Islamic legislative power with reference to the Iranian experience“). В същия университет получава научната степен доктор (PhD) в областта на държавното право (1999).

Изучавал е чужди езици. Владее арабски, английски, френски, немски и руски език[4].

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Член на Съвета на експертите (от ислямски теолози) от 1999 г.[5], Съвета по политическа целесъобразност (1991)[6], Върховния съвет по национална сигурност (1989)[7], Парламента на Иран (1980-2000). Заемал е и постовете заместник-председател на парламента (1992-2000) и ръководител на Центъра за стратегически изследвания от 1992 година[8].

В качеството си на секретар (1989-2005) на Върховния съвет по национална сигурност води преговори за иранската ядрена програма с Европейската тройка (Великобритания, Франция, Германия).

На 15 юни 2013 година побеждава в първия тур на президентските избори[9], набирайки едва малко над половината гласове (18 613 329 гласове)[10].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]