Министър на младежта и спорта на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Министърът на младежта и спорта на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и ръководи и координира държавните и обществените спортни организации в страната, както и провеждането на проправителствена пропаганда и военна подготовка сред децата и младежите. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.

Министри[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът на министрите на младежта и спорта е подреден по ред на правителство.

Министър на младежта и спорта (2002–2005)[редактиране | редактиране на кода]

правителство име дати партия
88 Васил Иванов-Лучано 11 октомври 2002 – 16 август 2005 НДСВ

Министър на физическото възпитание и спорта (2009–2013)[редактиране | редактиране на кода]

правителство име дати партия
90 Свилен Нейков 27 юли 2009 – 13 март 2013 ГЕРБ
91 Петър Стойчев 13 март 2013 – 29 май 2013 безпартиен

Министър на младежта и спорта (2013–)[редактиране | редактиране на кода]

правителство име дати партия
92 Мариана Георгиева 29 май 2013 – 6 август 2014 ДПС
93 Евгения Раданова 6 август 2014 – 7 ноември 2014 безпартиен
94 Красен Кралев 7 ноември 2014 – 27 януари 2017 ГЕРБ
95 Даниела Дашева 27 януари 2017 – 4 май 2017 безпартиен
96 Красен Кралев 4 май 2017 – 12 май 2021 ГЕРБ
97 Андрей Кузманов 12 май 2021 – 16 септември 2021 безпартиен
98 Андрей Кузманов 16 септември 2021 – 13 декември 2021 безпартиен
99 Радостин Василев 13 декември 2021 – 2 август 2022 ИТН
100 Весела Лечева 2 август 2022 – 3 февруари 2023 безпартиен
101 Весела Лечева 3 февруари 2023 – 6 юни 2023 безпартиен
102 Димитър Илиев 6 юни 2023 – … ПП
103 Георги Глушков 9 април 2024 – … безпартиен

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.