Минчо Минев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минчо Минчев
български скулптор
Роден
20 април 1945 г. (78 г.)
Националностбългарин
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Величко Минеков
Направлениедекоративно-монументална скулптура

Минчо Василев Минчев е български скулптор.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 април 1945 година в шуменското село Драгоево. През 1975 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в класа по декоративно-монументална скулптура на Величко Минеков. Участва в международните симпозиуми по скулптура в Бургас (1977 г., носител на III награда) и Вишне Ружбани (1978 г.). Повечето му творби са в областта на скулптурната композиция и портрета. По-значимите му произведения са:

  • „Безсмъртие“;
  • „Заплаха“;
  • „Милувка“;
  • „Музика“;
  • „Обич“;
  • „Освобождение“;
  • „Орфей“;
  • „Пристан“;
  • „Робство“;
  • „Роден бряг“;
  • „Родна реч“ (1975);
  • „Златни пясъци“ (1976);
  • „Утро“ (1976);
  • „Октомври 1977“ (1977);
  • „Портрет на Ив. Фунев“ (1977);
  • „Плевен 1877“ (1978);
  • „Портрет на Васил Друмев“ (1978);
  • „Семейство“ (1978).[1]

Участник в общи художествени изложби. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия и градските галерии в Благоевград, Добрич, Кюстендил, Павликени, Плевен и Русе.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година, стр. 94
  2. Минчо Василев Минев, Художествена галерия - Добрич // Архивиран от оригинала на 2018-05-11. Посетен на 2018-05-10.