Минчо Минев

Минчо Минев
български скулптор
Роден	20 април 1945 г. с. Драгоево, Шуменско, Царство България
Починал	2 декември 2024 г.
Националност	българин
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	Величко Минеков
Направление	декоративно-монументална скулптура

Минчо Василев Минев е български скулптор.

Биография

Роден е на 20 април 1945 година в шуменското село Драгоево. През 1975 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в класа по декоративно-монументална скулптура на Величко Минеков. Участва в международните симпозиуми по скулптура в Бургас (1977 г., носител на III награда) и Вишне Ружбани (1978 г.). Повечето му творби са в областта на скулптурната композиция и портрета. По-значимите му произведения са:

• „Безсмъртие“;
• „Заплаха“;
• „Милувка“;
• „Музика“;
• „Обич“;
• „Освобождение“;
• „Орфей“;
• „Пристан“;
• „Робство“;
• „Роден бряг“;
• „Родна реч“ (1975);
• „Златни пясъци“ (1976);
• „Утро“ (1976);
• „Октомври 1977“ (1977);
• „Портрет на Ив. Фунев“ (1977);
• „Плевен 1877“ (1978);
• „Портрет на Васил Друмев“ (1978);
• „Семейство“ (1978).

Участник в общи художествени изложби. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия и градските галерии в Благоевград, Добрич, Кюстендил, Павликени, Плевен и Русе.