Мир за Галилея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мир за Галилея
Ливанска гражданска война
Israeli troops in south Lebanon (1982).jpg
Израелски войсви в Южен Ливан, 1982 г.
Информация
Период 6 юни 1982 г. – юни 1985 г.
(основната фаза е през юни-септември 1982 г.)
Място Южен Ливан
Резултат

Израелски тактически победи, но цялостна стратегическа загуба.[1][2][3][4]
Сирийско политическо предимство[5]

  • Изтласкване на ООП от Ливан[6]
  • Рухване на Маронитско-израелския съюз, провал да се постигне ливанско-израелски мир[7]
  • Засилено сирийско влияние в Ливан
  • Изтегляне на Израел към Израелската зона за сигурност в Южен Ливан
  • Продължителен конфликт между Израел и Южноливанската армия срещу Хизбула за Южен Ливан
Воюващи страни
Флаг на Израел Израел
Flag of Lebanon.svg Ливански фронт
Flag of Lebanon.svg Южноливанска армия
Flag of Palestine.svg ООП
Флаг на Сирия Сирия
Flag of Lebanon.svg Ливански национален фронт за съпротива
InfoboxHez.PNG Хизбула
Flag of the Amal Movement.svg Амал
Сили
Израел: 78 000 души, 800 танка, 634 самолета
ЛФ: 30 000 души
ЮА: 5 000 души, 97 танка
Сирия: 22 000 души, 352 танка, 450 самолета, 300 артилерийски установки
ООП: 15 000 души, 80 танка, 350+ артилерийски установки
Жертви и загуби
Израел: 657 убити, 3886 ранени 9798 убити
Мир за Галилея в Общомедия

Операция „Мир за Галилея“ (на иврит: מבצע שלום הגליל, or מבצע של"ג), наричана също Първа ливанска война (на арабски: الاجتياح), е военна операция на Израел в Ливан, започната на 6 юни 1982 г., когато израелската армия нахлува в Южен Ливан. Повод стават множеството атаки и контраатаки между ООП, оперираща в Южен Ливан, и израелската армия, които вземат цивилни жертви от двете страни на границата,[8][9][10] както и опитът на организацията Абу Нидал да убие израелския посланик във Великобритания Шломо Аргов.[11][12] Много бързо се превръща във война срещу сирийската армия разположена в Южен Ливан. По време на бойните действия Израелската армия стига до Бейрут.

След като напада ООП, сирийските и мюсюлманските ливански сили, израелската войска, в кооперация с маронититските си съюзници и самопровъзгласилата се Свободна ливанска държава, окупира Южен Ливан, като накрая обгражда ООП и елементи на сирийската армия. Обградени в Западен Бейрут и подложени на жестоки бомбардировки, силите на ООП и техните съюзници се договарят за транзит от Бейрут с помощта на американския дипломат Филип Хабиб и защитата на международни миротворителни сили. При управлението на Ясер Арафат ООП местят щаб-квартирата си в Триполи през юни 1982 г. Изгонвайки ООП, премахвайки сирийското влияние в Ливан и установявайки про-израелско християнско правителство, оглавявано от президент Башир Джемайел, Израел се надява да подпише договор, който, според Менахем Бегин, ще даде на Израел „четиридесет години мир“.[13]

След убийството на на Джемайел през септември 1982 г., израелската позиция в Бейрут става неудържима и подписването на мирен договор става все по-малко вероятно. Възмущението от израелската роля в клането в Сабра и Шатила на палестинци и ливански шиити и разочарованието на израелското общество от войната водят до постепенно изтегляне от Бейрут към зоните, върху които самопровъзгласилата се Свободна ливанска държава има претенции в Южен Ливан, което започва след подписването на Договора от 17 май и промяната на отношението на Сирия спрямо ООП. След като израелските сили се изтеглят от по-голямата част от Ливан, започва война на лагерите между ливанските фракции, остатъците от ООП и Сирия, в която Сирия се сражава срещу бившите си палестински съюзници. По същото време шиитски войнстващи групи започват да се консолидират и да водят ниско интензивна партизанска война в зоната на израелска окупация в Южен Ливан, което води до 15 години маломащабен конфликт. Ливанската гражданска война продължава до 1990 г., когато Сирия вече има пълен контрол над Ливан.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eligar Sadeh Militarization and State Power in the Arab-Israeli Conflict: Case Study of Israel, 1948 – 1982, Universal-Publishers, 1997 с. 119.
  2. Mira M. Sucharov, The International Self: Psychoanalysis and the Search for Israeli-Palestinian Peace, SUNY Press, 2012 с. 95:’Gioven the widely perceived strategic failure of the war’.
  3. The Arab-Israeli Wars
  4. The Lebanon War: Operation Peace for Galilee (1982). // The Israel Ministry of Foreign Affairs, 2013. The failure of Operation Peace of Galilee to achieve its objective prevailed upon the new national coalition government, which took office in 1984, to withdraw forthwith from Lebanon.
  5. Globalsecurity.org, THE ISRAELI EXPERIENCE IN LEBANON, 1982 – 1985, Major George C. Solley, Marine Corps Command and Staff College, 10 май 1987.
  6. Hirst, David. Beware of Small States. NationBooks, 2010. ISBN 978-1-56858-657-1. с. 144 – 145.
  7. Morris, Benny (1999). Righteous Victims. Alfred A. Knopf, New York. с. 768. ISBN 0-679-42120-3.
  8. The Encyclopedia of the Arab-Israeli Conflict. A Political, Social, and Military. ABC-CLIO, 2008. ISBN 9781851098415. с. 623.
  9. Bickerton, Ian J.. The Arab-Israeli Conflict: A History. Bloomsbury Publishing, 2009. ISBN 9781861895271. с. 151.
  10. Martin, Gus. Understanding Terrorism: Challenges, Perspectives, and Issues. Sage Publications, 2013. ISBN 9781452205823.
  11. Kahalani, A Warriors Way, Shapolsky Publishers (1994) с. 299 – 301
  12. Harvey W. Kushner, Encyclopedia of terrorism Sage Publications (2003), с. 13
  13. Friedman, Thomas (2006). From Beirut to Jerusalem. New York: Anchor Books. ISBN 0-385-41372-6.
  14. Morris, Benny: Righteous Victims: A History of the Zionist-Arab Conflict, 1881 – 1998