Мис Слънчице

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мис Слънчице
Little Miss Sunshine
VW T2 campervan.jpg
Режисьори Джонатан Дейтън и Валери Фарис
Продуценти Марк Търтлтоб, Питър Сараф и др.
Сценаристи Майкъл Арнд
В ролите Стийв Карел,
Алън Аркин,
Абигейл Бреслин,
Грег Киниър,
Тони Колет и др.
Музика DeVotchKa,
Майкъл Дана
Оператор Tim Suhrstedt
Разпространител Fox Searchlight Pictures
Премиера 26 юли 2006
Времетраене 103 мин
Страна САЩ
Език Английски
Бюджет $8 милиона[1]
Приходи $100,5 милиона[1]
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Мис Слънчице“ (на английски: Little Miss Sunshine) е американски комедиен филм с драматичен елемент на режисьорското семейство Джонатан Дейтън и Валери Фарис от 2006 година. В сценария на Майкъл Арнд семейство от Албукърки трябва бързо да стигне до Редондо Бийч, Калифорния, за да може малката дъщеря да участва в детския конкурс за красота „Мис Слънчице“. Филмът има четири номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, и печели две: за оригинален сценарий и за поддържаща роля на Алън Аркин. Прожекцията му в България започва на Киномания 2006.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В началото на филма Шерил Хувър (изиграна от Тони Колет) прибира брат си Франк (Стийв Карел) от болницата. Франк, който описва себе си като най-бележития изследовател на Пруст в страната, е направил опит за самоубийство. Несподелената му любов към аспирант, изневерил му с втория най-известен специалист по Пруст, е довела до уволнението му. Шери го приема в дома си, където живее с втория си съпруг Ричард Хувър (Грег Киниър), дъщеря им Олив (Абигейл Бреслин), сина от първия си брак Дуейн (Пол Дейно) и бащата на Ричард, Едуин (Алън Аркин). В семейството ѝ всеки е странен посвоему. Дуейн е мрачен тийнейджър, който обожава Ницше и е дал обет за мълчание докато не изпълни мечтата си да стане пилот. Ричард вярва в самодисциплината и често става досаден с проповедите си за силата на волята. Разработил е специална мотивационна система за успех от осем стъпки, която се надява да продаде. Баща му Еудин спи на дивана след като е бил изхвърлен от старчески дом за безпардонното си и цинично поведение. Тайно смърка хероин и обожава внучката си Олив, на която помага да разработи танца си за конкурси за красота. Самата Олив е симпатично, закръглено седемгодишно момиченце с огромни очила с висок диоптър. Мечтата ѝ е да стане кралица на красотата.

Малко след като Франк се настанява в дома на семейство Хувър, става ясно, че Олив може да участва в конкурса „Мис Слънчице“ в Калифорния през почивните дни. Въпреки че са на прага на фалита, Шерил и Ричард обичат Олив толкова много, че решават да шофират жълтия си микробус Фолксваген от Албукърки до Редондо Бийч – около 1100 км за по-малко от два дни. Още в началото на пътуването се разваля съединителят на микробуса, но за ремонт няма време. Налага се да бутат колата при всяко тръгване. Ричард, Едуин и Франк спорят почти за всичко, докато Шерил заема ролята на умиротворител. Скоро става ясно, че Ричард е направил напразна инвестиция в своята мотивационна програма. Тя няма да бъде продадена, а семейството е застрашено от банкрут. В мотела, в който спират за нощта, Шерил и Ричард се карат шумно, а Едуин провежда последна репетиция на танца на Олив, който никой друг все още не е виждал.

На сутринта Едуин не се събужда. В болницата не успяват да го спасят и той умира от предполагаема свръхдоза хероин. Конкурсът на Олив започва съвсем скоро и семейството няма време да изчака подготовката на тялото. Ричард и Шерил решават, че просто ще вземат трупа на Едуин със себе си, тъй като той би искал Олив да се състезава. Отвличат трупа през прозореца и го натъпкват в багажника.

В колата Олив тества зрението на брат си Дуейн с помощта на брошури от чакалнята на болницата. Дуейн има перфектно зрение, но се проваля на теста за цветна слепота. Осъзнал, че далтонистите не могат да бъдат пилоти, той изпада в криза, която принуждава Ричард да спре. Край пътя Дуейн изкрещява първата си дума от много време – „Fuuuuuck!“ – придружена с обиди към семейството си и молби просто да бъде оставен край пътя. Само Олив успява да го утеши.

В Редондо Бийч пристигат със закъснение от три минути. След кратък спор с арогантната организаторка на Олив е позволено да участва. Скоро обаче семейството разбира, че това не е от детските конкурси, на които Олив е свикнала. Участничките, момиченца, покрити с грим и лак за коса, имат гротескен вид. Носят изрязани бански костюми и имитират жените от „Мис Свят“. Олив, с шкембенцето и очилата си, не се вписва в конкурса, но все пак Ричард, Шерил и Дуейн решават да ѝ позволят да се състезава, защото знаят колко усилия е вложила в танца си.

Изпълнението на Олив е последно. Тя посвещава танца си на дядо си, „който е в багажника на колата“, както тя обяснява на публиката. Създаденият от Едуин танц, на фона на песента Super Freak на Рик Джеймс, обаче е пародия на стриптийз. Олив очевидно не разбира колко неуместно е представлението ѝ и радостно танцува. Семейството ѝ, след момент на вцепенение, започва да пляска в такт, за да заглуши обидите на публиката. Организаторката нарежда детето да бъде свалено от сцената, но вместо това Ричард, Франк, Шерил и Дуейн се присъединяват към танца на Олив и се забавляват с потреса на публиката.

В края на филма полицията нарежда на семейство Хувър никога да не записват дъщеря си в конкурси за красота в Калифорния, с което всички охотно се съгласяват. С бутане подкарват микробуса, премазват бариерата на паркинга и потеглят.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Музиката за филма е написана от денвърската група DeVotchKa и композитора Майкъл Дана и изпълнена от DeVotchKa. По-голямата част от музиката е адаптирана от стари песни на групата: „How It Ends“, „The Enemy Guns“ и „You Love Me“ от албума „How It Ends“ и „La Llorona“ от „Una Volta“.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Във филма Абигейл Бреслин носи подплънки, които я правят по-закръглена.
  • Всички участнички в конкурса „Мис Слънчице“ освен Бреслин са ветерани в тези среди. Във филма са гримирани и облечени както биха се явили на конкурс, а изпълненията им също са собствени.
  • В заснемането са използвани пет еднакви микробуса „Фолксваген“.
  • Филмът е посветен на Ребека Анито, племенница на продуцента Питър Сараф, загинала в автомобилна катастрофа през 2005 година.
  • Филмът е сниман в продължение на пет години, най-вече поради финансови затруднения.
  • Продуцентите купуват сценария на Майкъл Арнд за 250 000 долара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Little Miss Sunshine (2006). // Box Office Mojo. Посетен на 4 август 2015.