Михаил Манзурски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Манзурски
български учител
Роден
1799 г.
Починал
1864 г. (65 г.)

Михаил (Поп)Йосифов Манзурски е български учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Манзурски е роден в 1779 година в Мехомия, в Османската империя, в семейството на учителя Йосиф Манзурски. Брат е на Илия Манзурски (около 1800 - ?), учител в килийно училище в родния си град след 1835 година, а негов син е Иван Попмихайлов, който също е учител. В 1814 година баща му почива и Михаил е отгледан от своя роднина митрополит Филотей Самоковски. В 1819 година завършва училището в Самоков и в 1819 година Филотей Самоковски го завежда в Зографския манастир, където Михаил учи гръцки и турски. В 1822 година става учител в Мехомия. Приема свещенически сан в 1828 година и е назначен за архиерейски наместник на Разлога, като продължава да работи и като учител. Манзурски е сред инициаторите за построявена на църквата „Свети Георги“ в 1834 година и на училището към нея в 1835 година.[1] Манзурски превежда документи от гръцки и турски и се занимава с лечителство. Спомоществовател за „Общое землеописание“ на Константин Фотинов (1843) и „Историята на слов. болг. народ“ на Петър Сапунов (1844).[2]

В 1864 година властите решават да омъжат дъщеря му за турчин, но баща ѝ веднага я омъжва за българин. Подложен е на мъчения, от които умира.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Родът Даскалови. Шест поколения просветители Даскалови. // Разложки светилници, стр. 1. Инициативен комитет - гр. Разлог, 2005-06-15. Посетен на 2015-01-24.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 392.
  3. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 545.
     Портал „Македония“         Портал „Македония