Иван Попмихайлов
| Иван Попмихайлов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1925 г.
|
Иван Попмихайлов Попйосифов (Даскалов) е български учител и революционер, деец на Българското възраждане в Разлога.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1832 или 1836 година в Мехомия, Османската империя. Учи при баща си поп Михаил Манзурски, после във взаимното училище в Горна Джумая, а от 1856 до 1858 година в Рилския манастир при Неофит Рилски. От 1858 година е учител в Мехомия, където поставя основите на новобългарската просвета и участва активно в борбата за независима българска църква и основаването на Мехомийската българска община. Доставя в Разлога модерни учебници и помагала от Христо Г. Данов. Попмихайлов въвежда взаимоучителния метод в мехомийското училище и допринася за модернизацията в педагогическите методи и образованието като цяло.[1]
След посещението на Васил Левски в Разлога в 1869 година, в къщата на Кипре Максев е учреден революционен комитет, чийто председател става Иван Попмихайлов. Учител е в Кресна и в Мехомия.[1]
На 26 март 1882 година тримата учители в Мехомия – Попмихайлов от училището при църквата „Свети Георги“, синът му Илия Попмихайлов от Максевата къща и Димитър Маджерски от Стойчевата къща са арестувани заедно с други учители от Разлога. Затворени са в Сяр, но благодарение на застъпничеството на солунския руски консул Александър Якобсон до съд не се стига и са освободени с по няколко лири глоба. На 16 декември 1882 година обаче същите учители отново са задържани, осъдени в Сяр за разпространяване на бунтовна книжнина и за тайно военно обучение и затворени в Солун. Иван Попмихайлов, синът му Илия и Иван Арабаджиев са изолирани в карцер в Солун. Осъдени са на 3 години затвор в Адана.[2] Успява да избяга със сина си и се установява като учител в Кестрич.[3] Иван Попмихайлов след изтичането на трите години присъда, се връща в Адана, за да получи документ, че я е излежал, както се и бил разбрал с полицейския началник. На пристанището обаче е разпознат като беглец и отново е осъден – този път на 101 години затвор. Успява да се спаси с 50 лири подкуп и на 14 септември 1887 година се връща в Мехомия.[2] Тъй като правото му да учителства е отнето, работи като каменоделец.[1][2]
Попмихайлов изсича надписите на новото училище и прави църковната чешма. Негово дело са стъпалата, парапетът и лъвовете пред конака. След смъртта му в 1925 година общината кръщава улицата, на която се намира къщата му на негово име – „Дядо Иван Даскала“.[1][4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Солун Тахчиев (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век — около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век — ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 — 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 — 1864) | Илия Манзурски (около 1800 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 — 1925) | Катерина Чолакова | Никола Чолаков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 — 1908) | Благой Даскалов (1867 — 1956) | Никола Даскалов (1880 — 1903) | Георги Чолаков (1853 — 1919) | Илия Чолаков (1865 — 1916) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 — 1974) | Димитър Даскалов (1903 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Родът Даскалови. Шест поколения просветители Даскалови // Разложки светилници, стр. 1. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ а б в Попов, Георги Д. Учители заточеници // Разложки светилници, стр. 4. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 538.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 137.
