Михаил Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Попов.

Михаил Попов
оперен певец (бас)
Михаил Попов 
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900 – 1932“. Източник: ДА „Архиви“
Роден: 21 септември 1899 г.
Починал: 15 август 1978 г. (78 г.)

Михаил Христов Попов е оперен певец, първият в редицата от големи български баси.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1923). Започва вокалното си обучение в Софийската консерватория при Иван Вульпе, по-късно и в Консерваторията в Неапол. В началото на кариерата си е поддържащ бас на известни италиански тенори по време на техни концертни изпълнения. През 1927 г. става член на трупата на Софийската национална опера, където остава за следващите 40 години. Дебютът му е на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел („Фауст“ от Шарл Гуно). Известен е със забележителните си интерпретации на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт.[1]

Паметна плоча на Михаил Попов на фасадата на дома му на ул. „Струмица“ № 1, София

Михаил Попов е свързан с многогодишно творческо сътрудничество с композитора Панчо Владигеров. Попов е първият изпълнител на много от песните на Владигеров. Двамата изнасят редица камерни концерти в България и чужбина като композиторът акомпанира на пиано.[1]

Михаил Попов продължава да изнася концерти и след пенсионирането си от оперната трупа. През 1964 г. става професор във вокалния факултет на Българска държавна консерватория. Сред учениците му е певецът Алексей Милковски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България