Мичо Ерменов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мичо Ерменов
български партизанин и офицер
Роден
19 април 1925 г. (97 г.)
Партия Българска комунистическа партия

Мичо Ерменов Мичев е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Габровско-севлиевски партизански отряд. Български офицер и военен деец, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мичо Ерменов е роден на 19 април 1925 г. в с. Белиш, Ловешко или на 19 януари 1924 г. в местността Маргатина до троянското село Дебнево[1]. Завършва Севлиевската гимназия. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което е осъден по ЗЗД. Партизанин от Габровско-севлиевски партизански отряд.

След 9 септември 1944 г. завършва Военното училище (София). Служи в Българската армия. Последователно е помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дивизион, на полк, заместник-началник на политически отдел, началник на политическия отдел на дивизия, временно изпълняващ длъжността заместник-началник на отдел пропаганда и агитация в Главното политическо управление на българската армия.[2] Заместник-началник на Главното политическо управление на Българската армия. Полковник от 21 ноември 1958 г. От 1961 г. е генерал-майор[3]. По същото време е член на Военния съвет и началник на политическия отдел на първа армия. През 1965 г. се включва в заговора срещу Тодор Живков, начело на който стои Иван Тодоров-Горуня[4]. Заговорът е разкрит от ДС, Тодоров-Горуня се самоубива, а Ерменов е заловен заедно с другите участници в заговора и осъден на 10 години затвор[5]. След това е разжалван, а през 1990 г. генералското звание му е възстановено. На неговия живот е посветена книгата „Бунтовния генерал“, С., 2000 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]