Мичо Ерменов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мичо Ерменов
български партизанин и офицер
Роден: 19 април 1925 г. (94 г.)

Мичо Ерменов Мичев е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Габровско-севлиевски партизански отряд. Български офицер и военен деец, генерал-майор.

Мичо Ерменов е роден на 19 април 1925 г. в с. Белиш, Ловешко. Завършва Севлиевската гимназия. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което е осъден по ЗЗД. Партизанин от Габровско-севлиевски партизански отряд.

След 9 септември 1944 г. завършва Военното училище (София). Служи в Българската армия. Заместник-началник на Главното политическо управление на Българската армия. От 1961 г. е генерал-майор, член на Военния съвет и началник на политическия отдел на първа армия[1]. През 1965 г. се включва в заговора срещу Тодор Живков, начело на който стои Иван Тодоров-Горуня[2]. След това е разжалван, а през 1990 г. генералското звание му е възстановено. На неговия живот е посветена книгата „Бунтовния генерал“, С., 2000 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]