Мишелов на Харис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишелов на Харис
Harris's Hawk (Parabuteo unicinctus) 3 of 4 in set.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Parabuteo
вид:Мишелов на Харис (P. unicinctus)
Научно наименование
Ridgway, 1874 г.
(Temminck, 1824 г.)
Разпространение
Parabuteo unicinctus range map.png
Мишелов на Харис в Общомедия
[ редактиране ]

Мишеловът на Харис (Parabuteo unicinctus) е средно голяма граблива птица, която естествено обитава югозападните САЩ на юг до Чили и централна Аржентина. Вид е популярен сред соколарите и за такива цели се развъжда изкуствено и в Европа.[2]

Мишеловът на Харис е единственият представител на рода Parabuteo. Името на вида unicinctus идва от гръцки (uni, един, и cinctus, препасан) и се отнася до бялата ивица на върха на опашката му.[3] Орнитологът Джон Джеймс Одъбон дава на този вид името „Мишелов на Харис“ в чест на своя приятел, меценат и също любител орнитолог Едуард Харис.[4] Видът е известен със склонността си да ловува в група, докато повечето грабливи птици ловуват самостоятелно.

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Възрастен мъжки екземпляр

Екземплярите от вида достигат на дължина от 46 до 76 cm и обичайно имат размах на крилете около 110 cm.[5] При тях се наблюдава полов диморфизъм, изразяващ се в по-големия ръст на женските екземпляри с около 35% повече от мъжките. В САЩ регистрираноно средно тегло на мъжките е 710 g, а на женските — 1020 g.[6]

Имат тъмно кафяво оперение с кестенови на цвят рамена, краища на крилете и бедрата,[7] бяла ивица на опашката,[8] дълги жълти крака и жълта восковица.[9]

Млад индивид по време на соколарска демонстрация

Оперението на младите мишелови на Харис е почти изцяло на бледобежови ивици, което ги прави да изглеждат много по-светли от възрастните. В полет вътрешната част на младите екземпляри са бледобежови с кафяви ивици. За идентификацията им помага оперението в кестеново кафяво, което е идентично и при младите, и при възрастните екземпляри.[9]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • P. u. harrisi
  • P. u. superior
  • P. u. unicinctus

Географско разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Мишеловът на Харис живее в рехави гористи местности и полупустини, както и на дървета покрай блата в някои части от местообитанието им в Южна Америка.[10] За вида не е характерна миграцията.[11]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Малки на една седмица, излюпени в плен

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Менюто на мишелова на Харис се състои от малки птици, гущери, бозайници, както и някои по-големи насекоми. Тъй като той често ловува в групи, може да хваща и по-голяма плячка като зайци.[12]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Птиците от този вид гнездят на малки дървета, в храстова растителност или върху кактуси. Гнездата, основно строени от женските, често са компактни, направени от клечки, растителни корени и стебла, често очертани с листа, мъхове и кори на дървета. Едно люпило обичайно се състои от 2-4 бели до синкаво бели яйца, понякога напръскани със светло кафяви или сиви точки. Новоизлюпените пиленца са в светлобежово, но до 5-6 дни след излюпването си стават плътно кафяви.[13]

Много често при този вид гнездото се охранява от три птици: двама мъжки и една женска.[12] Дебатира се дали при вида се наблюдава полиандрия (многомъжие) или птиците така си оказват взаимопомощ.[14] С мътенето основно се занимава женската. След 31-36 дни яйцата се излюпват. Малките започват да излизат от гнездото около 38 дни по-късно, а на 45-50-ия ден са се оперили достатъчно, за да започнат да летят. Женската понякога снася 2-3 пъти годишно.[13] Понякога малките остават с родителите си в продължение на около 3 години, помагайки в отглеждането на следващите люпила.

Съвместно ловуване[редактиране | редактиране на кода]

Възрастен мъжки екземпляр

Въпреки че повечето грабливи птици са отшелници, които се събират по двойки само по време на размножителния период или миграцията, мишеловите на Харис ловуват съвместно в групи от по 2-6 индивида. Смята се, че това е техника за адаптация към пустинния климат, при който живеят.[15]

Дивата популация от мишелови на Харис намалява вследствие унищожаване от страна на човека на естествения му хабитат; известни са обаче и случаи, при които екземпляри са мигрирали към урбанизирани територии.[16]

Взаимоотношения с човека[редактиране | редактиране на кода]

От около 1980 година, мишеловът на Харис все по-често се използва в соколарството и днес са най-разпространеният вид за дресиране на Запад благодарение на възприемчивостта и социалния си характер.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Parabuteo unicinctus (Temminck, 1824). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Parabuteo unicinctus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  3. Jobling, James A.. A Dictionary of Scientific Bird Names. 1991. ISBN 0-19-854634-3.
  4. Audubon
  5. Udvardy, Miklos D. F.. National Audubon Society Field Guide to North American Birds "Western Region". 2001. ISBN 0-679-42851-8.
  6. Dunning, John B. Jr.. CRC Handboook of Avian Masses. 1993. ISBN 0-8493-4258-9.
  7. National Geographic Society. Birds of North America. 1983. ISBN 0-87044-472-7.
  8. Sibley, David Allen. National Audubon Society The Sibley Guide to Birds. 2000. ISBN 0-679-45122-6.
  9. а б Rappole, John H.. Birds of the Southwest. 2000. ISBN 0-89096-958-2.
  10. ((es)) Olmos Fábio & Robson Silva e Silva (2003) Guará-Ambiente, Flora e Fauna dos Manguezais de Santos-Cubatão Empresa das Artes, ISBN 85-89138-06-2
  11. Bednarz, James C.. Harris's Hawk (Parabuteo unicinctus). // 1995.
  12. а б Kaufmann, Kenn. Lives of North American Birds. 1996. ISBN 0-395-77017-3.
  13. а б Baicich, Paul J. and Harrison, Colin J. O.. Nests, Eggs, and Nestlings of North American Birds. 1997. ISBN 0-691-12295-4.
  14. Ligon, J. David.. The Evolution of Avian Breeding Systems. 1999. ISBN 019854913.
  15. Cook, William E.. Avian Desert Predators. 1997. ISBN 3-540-59262-8.
  16. Discoll, James T.. Harris's Hawk. // Посетен на 19 ноември 2007.
  17. Raptors page
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Harris's Hawk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.