Многоцветен ирис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Многоцветен ирис
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Перуникови (Iridaceae)
триб:Irideae
род:Ирис (Iris)
вид:Многоцветен ирис (I. versicolor)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Многоцветен ирис в Общомедия
[ редактиране ]

Многоцветният ирис (на латински: Iris versicolor), известен във Великобритания и Ирландия и като лилав ирис, е вид ирис, местен за Северна Америка, разпространен основно в източните Съединени щати и Източна Канада. Разпространен е в ливадите с острица, блатата и по бреговете на реки. Видовият епитет versicolor означава „многоцветен“, „разноцветен“.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Многоцветният ирис е цъфтящо тревисто многогодишно растение, достигащо на височина от 10 до 80 см високо. Склонен е да образува от дебели, пълзящи коренища. Некрилите, изправени стъбла обикновено имат базални листа, които са широки малко над 1 см. Листата са прегънати по средните жилки. Добре развитото синьо цвете има 6 венчелистчета и чашелистчета, в две форми. По-дългите чашелистчета са без власинки и имат зеленикаво-жълто петно в основата си. Долният семенник е разположен под тъп ъгъл.

Цветовете обикновено са светло до наситено сини (лилаво и виолетово не са рядкост) и цъфтят от май до юли. Плодът е 3-клетъчна, тъпо заострена капсула. Големите семена могат да се наблюдават да се носят из въздуха през есента.

Химични съставки[редактиране | редактиране на кода]

Видът е замесен в няколко случая на отравяния на хора и животни, които са консумирали коренищата, за които е установено, че съдържат гликозид, иридин. Сокът може да причини дерматит при податливи индивиди.

Както листата, така и корените са отровни и могат да причинят възпаление на стомаха и червата. Консумирането на растението може да бъде фатално за телета.[2]

Ирисът е бил използван като магическо растение, като хората са носели със себе си парче от корен, за да получат „финансова печалба“, или са го поставяли в касите за увеличаване на бизнеса.[3]

Символизъм[редактиране | редактиране на кода]

Ирисът е официалното култивирано цвете на американския щат Тенеси съгласно акт от 1933 г. на щатския законодателен орган. Въпреки че законът не определя конкретния вид ирис, общоприето е, че става въпрос за многоцветният ирис.[4]

Многоцветният ирис е цветето и на провинцията Квебек от 1999 г., когато заменя бялата лилия (Lilium candidum), която не е местен вид за провинцията.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Iris versicolor (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Elias, Thomas S., Dykeman, Peter A. Edible Wild Plants: A North American Field Guide to Over 200 Natural Foods. New York, Sterling Publishing, 2009, [1982]. ISBN 978-1-4027-6715-9. OCLC 244766414. p. 261. (на английски)
  3. Cunningham, Scott. Cunningham's Encyclopedia of Magical Herbs. Llewellyn, 1999. ISBN 0-87542-122-9. p. 168. (на английски)
  4. State Symbols // Tennessee State Government. Посетен на 2022-08-28. (на английски)
  5. Gouvernement du Québec Emblèmes du Québec - Iris versicolor Архив на оригинала от 2015-07-21 в Wayback Machine. (на френски)
  6. Harlequin blue flag (Iris versicolor), our floral emblem // Espace pour la Vie Montréal. Посетен на 3 May 2022. (на френски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iris versicolor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​