Моби
|
Моби Richard M. Hall |
|
|---|---|
| американски музикант | |
 8 май 2009 г. |
|
| Роден | |
|
|
|
| Религия | християнство[1] |
| Псевдоним |
Moby Voodoo Child U.H.F. Barracuda Brainstorm DJ Cake Lopez Jack Lopez Obregon Mindstorm Woodoo Child |
| Музикална кариера | |
| Стил | техно, даунтемпо, Трип-хоп, Ембиънт, хаус |
| Инструменти | пиано, китара, бас китара, клавирен инструмент, вокал |
| Активност | от 1978 г. |
| Лейбъл | Мют Рекърдс |
|
|
|
| Уебсайт | moby.com |
| Моби в Общомедия | |
Ричард Мелвил Хол (на английски: Richard Melville Hall), известен под артистичния си псевдоним Моби (на английски: Moby), е американски музикант, композитор, певец и диджей. Повече от 20 милиона копия от албумите на Моби са продадени по целия свят.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Моби завоюва слава като автор на електронна музика, като представител на веганския начин на живот и като защитник на правата на животните. Онлайн медията Олмюзик го нарежда като "един от най-важните денс музикални личности от началото на 90-те, който съдейства за популяризирането на музиката сред масите във Великобритания и Америка.
Привлича вниманието на обществеността в началото на 90-те, благодарение на работата му в денс музиката, където експериментира в техно и брейкбийт хардкор жанровете. Петият му студиен албум е повлиян от електрониката и хаус музиката и носи името Play (1999). От него са продадени 6000 бройки само през първата седмица след пускането му на пазара, а при навлизането му в класациите от началото на 2000 година, той става внезапен хит, произвеждайки осем сингъла и носейки 10 милиона копия по цял свят. През 2002 г. той е последван от новия албум, 18, който също носи успехи, и от него са продадени 5 милиона копия; критиката е като цяло благоприятно настроена, макар че някои го критикуват заради приликата му с Play.
Следващият му голям запис е Hotel, който е като цяло жизнерадостен и излиза извън рамките на стила му. В него, за разлика от предишните му творби, са събрани повече рок елементи и албумът понася смесени рецензии. От него са продадени 2 милиона екземпляра по цял свят. Last Night (2008) е с денс влияния, а той се връща към даунтемпо електрониката от Play и 18 с Wait for Me, с преобладаващи ембиънт елементи, който намира по-силна критическа опора и умерени продажби, както и Destroyed от 2011 г. Последният албум на Моби се нарича Innocents и е издаден на 1 октомври 2013 г.
Моби има съавторство, продуциране и ремиксиране на песни за Майкъл Джексън, Дейвид Бауи, Дафт Пънк, Милен Фармер, Браян Ино, Пет Шоп Бойс, Бритни Спиърс, Ню Ордър, Пъблик Енеми, Гънс Енд Роузис, Металика, Саундгардън и други.
Първият концерт на Моби в България се състои на 13 август 2011 г. в рамките на четвъртото издание на музикалния фестивал Spirit of Burgas.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Соло[редактиране | редактиране на кода]
- Moby (1992)
- Ambient (1993)
- Everything Is Wrong (1995)
- Animal Rights (1996)
- Play (1999)
- 18 (2002)
- Hotel (2005)
- Last Night (2008)
- Wait For Me (2009)
- Destroyed (2011)
- Innocents (2013)
- Long Ambients 1: Calm. Sleep. (2016)
- These Systems Are Failing (2016)
- More Fast Songs About the Apocalypse (2017)
- Everything Was Beautiful, and Nothing Hurt (2018)
- Long Ambients 2 (2019)
- All Visible Objects (2020)
- Live Ambients – Improvised Recordings Vol. 1 (2020)
- Reprise (2021)
Void Pacific Choir[редактиране | редактиране на кода]
Видеография[редактиране | редактиране на кода]
- Play: The DVD (2001)
- 18 B Sides + DVD (2003)
- The Hotel Tour 2005 (2006)
- Go: The Very Best of Moby (2006)
- Go: A Film About Moby (2006)
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Моби е потомък на писателя Херман Мелвил, известен като автор на романа Моби Дик.[2]
Моби води вегански начин на живот и е защитник на правата на животните.
Фотография[редактиране | редактиране на кода]
Моби е фотограф от десет годишна възраст.[3] Чичо му е бил фотограф за The New York Times.[4]
През 2011 г. Моби издава книгата Destroyed, със снимки от международните си турнета. Издаден е и албум със същото име през същата година.
- Изложби
- Samuel Owen Gallery, Greenwich, Connecticut
- Kopeikin Gallery, Los Angeles, California
- Photo LA, Los Angeles, California
- Irvine Contemporary, Washington D.C
- CLIC Gallery, New York, New York
- Brooklyn Museum, New York, New York
- Art Basel, Miami, Florida
- Proud Camden, London, UK
- MADE Gallery, Berlin, Germany
- Galerie Alex Daniels, Amsterdam, Netherlands
- A&Gallery, Ghent, Belgium
- Colette, Paris, France
- Colombo Arte Exhibition, Milan, Italy
- L'Inde Le Palais, Bologna, Italy
- Palazzo Delle Esposizioni, Rome, Italy
- Werkstette, Copenhagen, Denmark
- Ivory Press, Madrid, Spain
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Moby World Service interview, Посетен на 12 февруари 2012 г., Издател: Би Би Си, Дата: 29 април 2003 г..
- ↑ DJ Moby finds inspiration in old Southern music
- ↑ Olivier Laurent. Destroyed: Moby's first photography book video interview. // British Journal of Photography. 3 май 2011. Посетен на 21 март 2012. Архив на оригинала от 2012-03-29 в Wayback Machine.
- ↑ Elizabeth Avedon. Moby talks to Elizabeth Avedon. // La Lettre De La Photographie. 22 октомври 2011. Посетен на 21 март 2012.