Направо към съдържанието

Моби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моби
Richard M. Hall
американски музикант
17 декември 2018 г.
Роден
Религияхристиянство[1]
Музикална кариера
ПсевдонимMoby, Voodoo Child, U.H.F., Barracuda, Brainstorm, DJ Cake, Lopez, Jack Lopez Obregon, Mindstorm, Woodoo Child[2]
Стилтехно, даунтемпо, електроника, трип-хоп, ембиънт, хаус, електронна музика, Електронен рок, Чил аут, пънк рок, алтернативен рок
Инструментипиано, китара, бас китара, клавирен инструмент, вокал
Активностот 1978 г.
Лейбъл„Мют Рекърдс“
Уебсайтmoby.com
Моби в Общомедия

Ричард Мелвил Хол (на английски: Richard Melville Hall), известен под артистичния си псевдоним Моби (на английски: Moby), е американски музикант, композитор, певец и диджей. Повече от 20 милиона копия от албумите на Моби са продадени по целия свят.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Моби завоюва слава като автор на електронна музика, като представител на веганския начин на живот и като защитник на правата на животните. Онлайн медията Олмюзик го нарежда като един от най-важните денс музикални личности от началото на 90-те, който съдейства за популяризирането на музиката сред масите във Великобритания и Америка.

Привлича вниманието на обществеността в началото на 90-те, благодарение на работата му в денс музиката, където експериментира в техно и брейкбийт хардкор жанровете. Петият му студиен албум е повлиян от електрониката и хаус музиката и носи името Play (1999). От него са продадени 6000 бройки само през първата седмица след пускането му на пазара, а при навлизането му в класациите от началото на 2000 година, той става внезапен хит, произвеждайки осем сингъла и носейки 10 милиона копия по цял свят. През 2002 г. той е последван от новия албум, 18, който също носи успехи, и от него са продадени 5 милиона копия; критиката е като цяло благоприятно настроена, макар че някои го критикуват заради приликата му с Play.

Следващият му голям запис е Hotel, който е като цяло жизнерадостен и излиза извън рамките на стила му. В него, за разлика от предишните му творби, са събрани повече рок елементи и албумът понася смесени рецензии. От него са продадени 2 милиона екземпляра по цял свят. Last Night (2008) е с денс влияния, а той се връща към даунтемпо електрониката от Play и 18 с Wait for Me, с преобладаващи ембиънт елементи, който намира по-силна критическа опора и умерени продажби, както и Destroyed от 2011 г. Последният албум на Моби се нарича Innocents и е издаден на 1 октомври 2013 г.

Моби има съавторство, продуциране и ремиксиране на песни за Майкъл Джексън, Дейвид Бауи, Дафт Пънк, Милен Фармер, Браян Ино, Пет Шоп Бойс, Бритни Спиърс, Ню Ордър, Пъблик Енеми, Гънс Енд Роузис, Металика, Саундгардън и други.

Първият концерт на Моби в България се състои на 13 август 2011 г. в рамките на четвъртото издание на музикалния фестивал Spirit of Burgas.

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Соло

[редактиране | редактиране на кода]

Void Pacific Choir

[редактиране | редактиране на кода]

Видеография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Play: The DVD (2001)
  • 18 B Sides + DVD (2003)
  • The Hotel Tour 2005 (2006)
  • Go: The Very Best of Moby (2006)
  • Go: A Film About Moby (2006)

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Моби е потомък на писателя Херман Мелвил, известен като автор на романа Моби Дик.[3]

Моби води вегански начин на живот и е защитник на правата на животните.[4]

Идентифицира се като хетеросексуален, но изпитва слаб интерес към романтичните връзки и предпочита да води самотен начин на живот.[5] В периода 1996 – 2010 г. живее в родния си Ню Йорк, а след това се премества в Лос Анджелис.[6]

Фотография

[редактиране | редактиране на кода]

Моби е фотограф от десетгодишна възраст.[7] Чичо му е бил фотограф за The New York Times.[8]

През 2011 г. Моби издава книгата Destroyed, със снимки от международните си турнета. Издаден е и албум със същото име през същата година.

Изложби
  • Samuel Owen Gallery, Greenwich, Connecticut
  • Kopeikin Gallery, Los Angeles, California
  • Photo LA, Los Angeles, California
  • Irvine Contemporary, Washington D.C
  • CLIC Gallery, New York, New York
  • Brooklyn Museum, New York, New York
  • Art Basel, Miami, Florida
  • Proud Camden, London, UK
  • MADE Gallery, Berlin, Germany
  • Galerie Alex Daniels, Amsterdam, Netherlands
  • A&Gallery, Ghent, Belgium
  • Colette, Paris, France
  • Colombo Arte Exhibition, Milan, Italy
  • L'Inde Le Palais, Bologna, Italy
  • Palazzo Delle Esposizioni, Rome, Italy
  • Werkstette, Copenhagen, Denmark
  • Ivory Press, Madrid, Spain

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Moby World Service interview // Би Би Си. Посетен на 12 февруари 2012 г.
  2. ↑ jo2002112152 // Посетен на 30 август 2020 г.
  3. ↑ DJ Moby finds inspiration in old Southern music
  4. ↑ Silvia Pingitore. Interview with electronic music legend Moby which is way too short but I'm happy anyway
  5. ↑ Pires, Candice. Moby: 'I was disappointed to be heterosexual' // The Guardian. November 26, 2016. Архивиран от оригинала на June 25, 2018. Посетен на June 25, 2018.
  6. ↑ Wadler, Joyce. At Home With Moby in a Hollywood Hills Castle // The New York Times, April 27, 2011. Архивиран от оригинала на February 2, 2017. Посетен на January 27, 2017.
  7. ↑ Olivier Laurent. Destroyed: Moby's first photography book video interview // British Journal of Photography. 3 май 2011. Архивиран от оригинала на 2012-03-29. Посетен на 21 март 2012.
  8. ↑ Elizabeth Avedon. Moby talks to Elizabeth Avedon // La Lettre De La Photographie. 22 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 2011-10-04. Посетен на 21 март 2012.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Моби&oldid=12268406“.