Мозес Менделсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мозес Менделсон
Moses Mendelssohn
германски философ
Портрет от Антон Граф, 1773 година
Портрет от Антон Граф, 1773 година

Роден
Починал
4 януари 1786 г. (56 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Школа Философия на Просвещението
Интереси Теология, политическа философия
Идеи Хаскала
Текстове „Phädon oder über die Unsterblichkeit der Seele“ (1767)
Повлиян
Повлиял
Подпис Mendelssohn-signature.JPG
Мозес Менделсон в Общомедия

Мозес Менделсон (на немски: Moses Mendelssohn), срещан и като Моше Менделсон, е германски философ от еврейски произход и духовен водач при възникването на Хаскалата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 септември 1729 година в Десау, княжество Анхалт, в бедно семейство на масорети. Получава традиционно еврейско образование. През 1743 г. се установява в Берлин, където се самообразова изучавайки класически и съвременни езици, естествени науки и философия. От 1750 г. е учител в богато еврейско семейство на фабрикант.

Менделсон установява контакти с интелектуалци, като Готхолд Ефраим Лесинг. Срещата му и последвалото творческо сътрудничеството с Лесинг изиграва определящо значение за оформяне на светогледа, философските и религиозни разбирания към деизъм на Менделсон. През следващите десетилетия той се утвърждава като един от водещите интелектуалци в Германия, пишейки по въпроси на политическата философия и теологията. Дейността на Менделсон става основа и на еврейското обществено движение Хаскала. Той поставя началото на рода Менделсон, представители на който са видни финансисти и интелектуалци.

Умира на 4 януари 1786 година в Берлин на 56-годишна възраст.


Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Briefe über die Empfindungen. 1755.
  • Philosophische Schriften. 2 Bände, 1761.
  • Gedanken von dem Wesen der Ode. 1764.
  • Phädon oder über die Unsterblichkeit der Seele. 1767.
  • Von der Lyrischen Poesie. 1778.
  • Schreiben an den Herrn Diaconus Lavater zu Zürich. Berlin 1769.
  • Übersetzung des Pentateuch/der Torah und der Psalmen ins Deutsche. 1783. (Nachdruck Die Psalmen, Walther Pape (Hrsg.) Berlin: Henssel Verlag, 1991.)
  • Jerusalem oder über religiöse Macht und Judenthum. 1783.
  • Ueber die Frage: was heißt aufklären? 1784.
  • Morgenstunden oder Vorlesungen über das Dasein Gottes. 1785.
  • Kleine philosophische Schriften. Sammlung von Zeitschriften-Aufsätzen mit einem Vorwort von Johann Georg Müchler und einer Skizze seines Lebens und Charakters von D. Jenisch. Berlin 1789.
  • Sämtliche Werke. 12 Bände, 1819 – 1825.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]