Мо Манони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мо Манони
Maud (Magdalena) Mannoni
френско-белгийски психоаналитик

Родена
Починала
15 март 1998 г. (74 г.)
Националност Флаг на Франция Франция, Флаг на Белгия Белгия
Научна дейност
Област Психология
Образование Брюкселски университет
Учила при Морис Дюгатие, Жак Лакан

Мо (Магдалена) Манони (на френски: Maud (Magdalena) Mannoni, по баща Ван дер Спул) е френско-белгийски психоаналитик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 октомври 1923 година в Кортрейк, Белгия, в семейството на майка белгийка и баща холандски дипломат. Манони расте в Коломбо, Шри Ланка, до 6-годишна възраст, когато родителите ѝ се завръщат в Белгия. Започва да учи криминология в Брюкселския университет и преминава обучителна анализа с Морис Дюгатие. Впоследствие става член на Белгийското психоаналитично общество и асоцииран член на Международната психоаналитична асоциация.

През 1949 г. се установява във Франция и се среща с Франсоаз Долто в Париж. Там се омъжва и за Доминик Манони, също психоаналитик, и е анализирана и преминава обучителна анализа с Жак Лакан. Манони работи с бавно развиващи се деца и има множество публикации, свързани с тях, като L'enfant arriéré et sa mère (1964).

След разпадането на École Freudienne de Paris през 1980, Манони призовава за създаване на обучителен институт за млади аналитици и тя, съпругът ѝ и Патрик Гьомар, създават Център за психоаналитично обучение и изследване (Centre de formation et de recherches psychanalytiques). Впоследствие този институт е затворен на 30 януари 1995 г. и тя създава „Espace analytique“, на който е президент до смъртта си на 15 март 1998 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mannoni, Maud. (1970). Le psychiatre, son fou et la psychanalyse. le Seuil.
  • Mannoni, Maud, (1972). The backward child and his mother; a psychoanalytic study. (A. M. Sheridan Smith, Trans.). New York: Pantheon. (Original work published 1964)
  • Mannoni, Maud. (1979). La théorie comme fiction: Freud, Groddeck, Winnicott, Lacan. Paris: le Seuil.
  • Mannoni, Maud. (1987). The child, his „illness,“ and the others. London: Maresfield.
  • Mannoni, Maud. (1995). Les mots ont un poids, ils sont vivants. Paris: Denoël.
  • Mannoni, Maud. (1998). Elles ne savent pas ce qu'elles disent. Paris: Denoël.
  • Mannoni, Maud. (1999). Separation and creativity: Refinding the lost language of childhood. New York: Other Press.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.