Мълниезащита
Мълниезащита се наричат мерките и системите за предпазване на обекти (сгради, съоръжения и открити пространства) от директни попадения и/или вторичните въздействия на мълнии. Цялостната система е устроена да прихваща тези попадения и безопасно да провежда високото напрежение към земята. Повечето системи за мълниезащита са изградени от мълниеприемни гръмоотводни пръти, метални проводници и заземени електроди, които осигуряват ниско съпротивление за протичащия електрически ток в резултат на потенциалната разлика между електрическия заряд в облака и земята.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Бенджамин Франклин монтира първият гръмоотвод на върха на една църква и цялото градче се е струпало в очакване на наближаващата буря. За радост на всички първата близка мълния е уловена успешно, без да предизвика обичайния пожар на дървената постройка. Известно е, че Сноу Харис през 1820 година, прави първите прототипи като на мачтата на кораба си, инсталира мълниезащитно въже.[1] Книгата „Die Blitzgefahr“ („The danger of lightning“) или Опасност от мълниеразрядна дейност е публикувана в Берлин през 1886 година от електротехническия комитет в града. През 1901 г. е сформиран Британският изследователски комитет по мълниезащита, а три тодини по-късно Националната асицоация по противопожарна охрана. През 20-те години на двадесети век, в САЩ, Великобритания и други страни започва поставянето на стоманени мълниеотводи на по-значимите обществени сгради.[2]. Освен разполагането на мълниезащитни системи върху сгради и съоръжение, започва въвеждането на мълниеприемници в морския транспорт. Във въздушния транспорт въвеждането на мълниезащитни методи. За самолетите преминаващи през облаци, носители на заряди е специфично корпусът на машината. Той е съставен от проводим материал, който създава скин ефект около самолета и така не допуска индуктирането на нежелано напрежение в самолета.[3]. През 1970 година е представен прототипът на нов вид защита-„зона на сигурност“. По-късно този метод е наречен метод на търкаляща се сфера.
Способи за защита
[редактиране | редактиране на кода]- мълниеприемници с изпреварващо действие
- Вентилни отводи
- Искрище
- Мълниезащитни въжета и мрежи
- метерологични ракети
Развитие на съоръженията за мълниезащита
[редактиране | редактиране на кода]- 1752 Академия на Филаделфия и Pennsylvania State House, от Бенджамин Франклин
- 1754 Přímětice/Prenditz, манастир,
- 1760 Филаделфия, жилищна сграда от Mr. West, от Бенджамин Франклин
- 1733 – 1763 Дрезден, Дрезденски дворец, 1774 г. 1. подновяване
- 1765 Newbury (Berkshire), църква
- 1766 Plymouth, Leuchtturm
- 1769 Żagań, църква
- 1769 Хамбург, църквата Св. Якоби
- 1770 Виена, Пенцинг, църква
- 1776 Trippstadter Schloss, дворец
- 1779 Манхайм, жилищна сграда
- 1779 Хамбург, църквата Св. Петър
- 1780 Georg Christoph Lichtenberg в Гьотинген
- 1782 Виена, Narrenturm
- 1787 Винтертур, Heimatmuseum Lindengut, от Бенджамин Франклин
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Peter Hasse, Johannes Wiesinger: Handbuch für Blitzschutz und Erdung – mit 33 Tabellen. VDE-Verlag, Offenbach 1993, ISBN 3-7905-0657-5.
- Verband Deutscher Blitzschutzfirmen e.V. (Hrsg.): Montage-Handbuch Blitzschutz., Köln
Normen und Standards:
- EN 62305: Blitzschutz, deutsche Fassung der IEC 62305. VDE Verlag, Berlin 2006. (Teil 1: Allgemeine Grundsätze. Teil 2: Risiko-Management. Teil 3: Schutz von baulichen Anlagen und Personen. Teil 4: Elektrische und elektronische Systeme in baulichen Anlagen)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на конвенционалната мълниезащита // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2015-11-07.
- ↑ Въведение в мълниезащитата // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2015-10-28.
- ↑ Мълниезащита в самолетостроенето
|
