Мълниезащита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мълнии на Парижката Айфелова кула на 3 юни 1902 г. в 21.20 часа

Мълниезащита се наричат мерките и системите за предпазване на обекти (сгради, съоръжения и открити пространства) от директни попадения и/или вторичните въздействия на мълнии. Цялостната система е устроена да прихваща тези попадения и безопасно да провежда високото напрежение към земята. Повечето системи за мълниезащита са изградени от мълниеприемни гръмоотводни пръти, метални проводници и заземени електроди, които осигуряват ниско съпротивление за протичащия електрически ток в резултат на потенциалната разлика между електрическия заряд в облака и земята.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бенджамин Франклин монтира първият гръмоотвод на върха на една църква и цялото градче се е струпало в очакване на наближаващата буря. За радост на всички първата близка мълния е уловена успешно, без да предизвика обичайния пожар на дървената постройка. Известно е, че Сноу Харис през 1820-та година, прави първите прототипи като на мачтата на кораба си, инсталира мълниезащитно въще.[1] Книгат „Die Blitzgefahr“ („The danger of lightning“) или Опасност от мълниеразрядна дейност е публикувана в Берлин през 1886-та година от електротехническия комитет в града. През 1901 г. е сформиран Британският изследователски комитет по мълниезащита, а три тодини по-късно Националната асицоация по противопожарна охрана. През 20-те години на двадесети век, в САЩ,Великобритания и други страни започва поставянето на стоманени мълниеотводи на по-значимите обществени сгради.[2].Освен разполагането на мълниезащитни системи мърху сгради и съоръжение, започва въвеждането на мълниеприемници в морския транспорт. Във въздушния транспорт въвеждането на мълниезащитни методи. За самолетите преминаващи през облаци, носители на заряди е специфично корпусът на машината. Той е съставен от проводим материал, който създава скин ефект около самолета и така не допуска индуктирането на нежелани напрежение в самолета.[3].През 1970-та година е представен прототипът на нов вид защита-"зона на сигурност".По-късно този метод е наречен метод на търкаляща се сфера.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Развитие на съоръженията за мълниезащита[редактиране | редактиране на кода]

  • 1752 Академия на Филаделфия и Pennsylvania State House, от Бенджамин Франклин
  • 1754 Přímětice/Prenditz, манастир,
  • 1760 Филаделфия, жилищна сграда от Mr. West, от Бенджамин Франклин
  • 1733 – 1763 Дрезден, Дрезденски дворец, 1774 г. 1. подновяване
  • 1765 Newbury (Berkshire), църква
  • 1766 Plymouth, Leuchtturm
  • 1769 Żagań, църква
  • 1769 Хамбург, църквата Св. Якоби
  • 1770 Виена, Пенцинг, църква
  • 1776 Trippstadter Schloss, дворец
  • 1779 Манхайм, жилищна сграда
  • 1779 Хамбург, църквата Св. Петър
  • 1780 Georg Christoph Lichtenberg в Гьотинген
  • 1782 Виена, Narrenturm
  • 1787 Винтертур, Heimatmuseum Lindengut, от Бенджамин Франклин

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Hasse, Johannes Wiesinger: Handbuch für Blitzschutz und Erdung – mit 33 Tabellen. VDE-Verlag, Offenbach 1993, ISBN 3-7905-0657-5.
  • Verband Deutscher Blitzschutzfirmen e.V. (Hrsg.): Montage-Handbuch Blitzschutz., Köln

Normen und Standards:

  • EN 62305: Blitzschutz, deutsche Fassung der IEC 62305. VDE Verlag, Berlin 2006. (Teil 1: Allgemeine Grundsätze. Teil 2: Risiko-Management. Teil 3: Schutz von baulichen Anlagen und Personen. Teil 4: Elektrische und elektronische Systeme in baulichen Anlagen)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]