Назореи

Назореи, ед.ч. назорей първоначално е наименованието на своеобразен еврейски отшелник (или по-скоро човек, който се е разграничил от останалата част от обществото, чрез приемането на особен обет, за който се предполага, че е много богоугоден и следването му ще му осигури ритуална чистота и праведност, в случай, че е съпътствано и от придържане към определени морални ценности). Ако назореят се придържа външно към правилата на назорейството, но го прави от егоизъм и горделивост, той се възприема като грешник. Ако действа и мисли по подходящ, т.е. според изисквания от клетвите му начин, той е считан обикновено за свят човек, макар че някои средновековни еврейски учени (например Маймонид) и тогава го имат по подразбиране за грешен (но не непременно с лош характер или постъпки), като човек изпаднал в крайности. Привържениците на този възглед се аргументират и с естеството на жертвите, които са задължени да правят назореите и които имат изкупителен и примирителен характер. Християнските автори свързват назорейството в праведния му вариант най-вече с идеалите, обосноваващи постенето и целибата.

На по-късен етап терминът е свързван и с различни религиозни и политически движения (включително с ранното християнство, а особено – с юдео-християнска секта, известна като назаряни или назорейци), чиито членове по някакъв начин са възприели принципи и религиозни практики, които могат да се свържат с този древен юдаистки обичай. В политическо отношение изглежда част от тези хора са се изявявали, като противници на господството на Римската империя, включително подкрепяйки Партското царство.^[1] В някои древни и съвременни езици (арабски, персийски, индийски) християните въобще са наричани с имена, които е възможно да произлизат от дума „назорей“/„назир“, макар че са свързвани и с името на селището Назарет в областта Галилея (сега в Израел), в което се смята, че Исус Христос е прекарал по-голямата част от живота си, поради което е наричан понякога и Назярянина и Исус от Назарет, въпреки че според „Новия завет“ е роден в градчето Витлеем, край Йерусалим. В съвременността с назорейството свързват обичая си да оформят по особен начин прическите си растафарианците.

Ритуали и правила

В края успешно изпълнен срок на назорейство се извършва специален комплекс от жертвоприношения, включващи изгаряне на остриганата коса на назорея. След разрушаването на Втория йерусалимски храм от Тит през 70 г., прекратяването на обета се счита за невъзможно от юдаистите, тъй като тогава това е бил и единственият им храм и не са строили впоследствие друг (синагогите са само молитвени домове, а не храмове). От друга страна обетът поначало може да се нарушава дори неограничен брой пъти, с изискването след това да се поднови (по принцип е за срок от поне 30 дни до няколко години, макар че може да бъде и за цял живот). Също така е възможно само частично обещаване за спазване на свързаните с него забрани. Практиката е (или е била) достъпна за всеки пол и възраст и за всички евреи и юдаисти (включително чужденци). Известна жена, дала назорейски обет е еврейската или по-скоро едомитската принцеса Юлия Береника (I век). Било е възможно и отказваното от назорейска клетва, както и обвързваното в някаква степен с нея на дете (дори още неродено или незаченато) или забраняването ѝ/отмяната на обета от неговите родители (а също и мъжът да постъпи така с жена си, когато за първи път чуе, че е дала такъв обет – Числа 30). Известен е и случай на групова отмяна на назорейски обети, когато духовникът Шимон бен Шетах отменя 150 накуп.

Съдържание на обета и примери

Преди всичко назореят се счита за задължен да се стреми към избягване на ритуална нечистота, но следва и някои обичаи от по-скоро магическо естество, като отказът от рязане и ресане на косите, за които традицията в този смисъл изисква по-скоро или да се пускат свободно или да се сплитат на плитки. Като по-известни примери за назореи се считат еврейският фолклорен герой Самсон (във връзка с това е изразът „назорей, като Самсон“, който значи отказ от определени храни, но не и от докосване и дори доближаване до човешки трупове, което по принцип е основна част от назорейския обет), както и пророкът Самуил ( 1 Царе 1:11 ), последният от Съдиите на Израил (какъвто е бил и Самсон, според библейската „Книга на съдиите“) и еврейски първосвещеник. Фактически и двамата са обещани на Йехова, от своите родители като назореи (макар че за втория самата дума не се употребява, а по-скоро се казва, че е „предаден на Господа“ по споразумение с предишния първосвещеник Илий, който го отглежда в храма си; на Самуил е било забранено във връзка с това да подстригва косата си)( 1 Царе 1:11), но за Самуил се смята, че е бил обещан по идея на майка си, докато за Самсон – че е станало по желание на самия Бог, изразено чрез сън, изпратен свише. И двамата придобиват фантастични умения, единият по-скоро в сферата на физическото, а другият – на духовното, и се отличават в борбите на евреите срещу филистимците, но първия по-скоро като авантюрист и бунтовник, занимаващ се с разбойничество и убийства, а вторият – като военен предводител и съуправител на първия еврейски цар Саул.

Според „Стария завет“ Самсон загива, заради нарушаването на обета да не реже косата си, макар че всъщност не той, а любовницата/наложницата му Далила я отрязва. Все пак дори и до края на живота си не губи благоволението на Яхве, който му възстановява гигантската сила, благодарение на което той срива храма на Дагон. Друго важно изискване към назорея, което Самсон може да е нарушил (макар че в „Библията“ не се споменава изрично да е така) е това да не пие вино и да не консумира никаква храна или напитка, произхождаща от лозя, включително оцет. Вместо това трябва да яде предимно други плодове и пчелен мед, но от друга страна той участва в сватбено тържество, на което се поднася на гостите вино, а самият той е младоженецът в него. Че и в по-късните векове е имало много назореи и дори че масово са се давали такива обети свидетелства пророкът Амос, укорявайки съвременниците си в подстрекателство към нарушаването им (Амос 2:11–12). В 1 Макавейска книга, датирана от около 166 г. пр.н.е., се споменават мъже, които са прекратили своите назорейски обети. Йосиф Флавий споменава, че онези, които са се поставили под назорейски обет, често са го правили, когато „са били засегнати от болест или от други страдания“.

Друг възможен назорей е Йоан Кръстител, за когото се твърди, че „той ще бъде велик пред Господа и няма да пие нито вино, нито спиртни напитки; и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си“, което се приписва на ангела, предсказал раждането му (Лука 1:13–15). С назорейството е свързван и самият Исус Христос, който може да е дал нетрадиционно тълкование на принципите му. По време на Тайната вечеря, той дава на учениците си да пият вино, казвайки им, че пият от неговата кръв, като преди това е разчупил пасхалния безквасен хляб – маца казвайки им, че това е неговото Божие тяло:

„

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

“

(Мат. 26:28 – 30)

Също така и за някои от ранните му последователи се е говорело, като за назореи, назаряни или назорейци, включително за Яков Справедливи/Яков Праведния, първия патриарх на Йерусалим и роден брат на Исус (според християнски хронист от II век Хегезип, цитиран от Евсевий Кесарийски в „Църковна история“), както и за апостол Павел (Деяния 24:5–18).

Вижте също

Източници

↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, глава IX, Възстановяването и краят на Еврейското царство (142 – 70 г.) III. Иродовата династия и Римската империя (37 г. пр.н.е. – 66), 2. Наследството на Ирод (4 пр.н.е. – 41), c) Назореи, стр. 107. ИК „КАМА“, ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Външни препратки

((ru)) Статия „Назорей“ в Електронната еврейска енциклопедия

[1] Льомер, Андре. История на еврейския народ, глава IX, Възстановяването и краят на Еврейското царство (142 – 70 г.) III. Иродовата династия и Римската империя (37 г. пр.н.е. – 66), 2. Наследството на Ирод (4 пр.н.е. – 41), c) Назореи, стр. 107. ИК „КАМА“, ISBN 954-9890-42-2, 2003.

[1]