Национален отбор по футбол на Руската империя
Национален отбор по футбол на Руската империя | |||
---|---|---|---|
Асоциация | Всеруски футболен съюз | ||
Треньор | Георгий Дюперон | ||
Най-много мачове | Василий Житарев (8)[1] | ||
Най-много голове | Василий Житарев (4) | ||
Стадион | Лужники | ||
ФИФА код | RUS | ||
| |||
Първи мач | |||
![]() ![]() (Санкт Петербург, Руска империя; 16 октомври, 1910) | |||
Най-голяма победа | |||
![]() ![]() (Санкт Петербург, Руска империя; 16 октомври, 1910) | |||
Най-голяма загуба | |||
![]() ![]() (Стокхолм, Швеция; 1 юли, 1912) | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 0 (първо през –) | ||
Най-голям успех | – | ||
Летни олимпийски игри | |||
Участия | 1 (първо през 1912) | ||
Най-голям успех | 1/4 финал |
Националният отбор на Руската империя представлява страната в международни срещи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Отборът е предшестван от сборни тимове на Москва и Санкт Петербург, които са играли няколко международни контроли. За първи мач на отбора се счита мачът на Москва срещу Бохемия през октомври 1910. През лятото на 1911 е сформиран отбор на Руската империя по случай турнето на тогавашните олимпийски шампиони Великобритания. Тогава островитяните изиграват 3 контроли с новосформирания тим. На следващата година отборът на империята участва на олимпийските игри, но отпада на 1/4 финал от Финландия, а в „утешителният турнир“ губи от състава на Германия с 16:0.[2] Това остава най-голямата загуба в историята на руския футбол. Съставът се разпада поради началото на Първата световна война.