Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“
| Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ | |
 Национално училище за фолклорни изкуства, 2010 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Широка лъка,  България |
| Основаване | 1 септември 1971 г. |
| Вид | музикално училище |
| Директор | Стоянка Тенова |
| Навигация | |
 Местоположение в Широка лъка | |
| Телефон | 03030/ 23 33; 23 31; 22 16 |
nufi_shirokalukka abv.bg | |
| Сайт | Официална страница |
| Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Общомедия | |
Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в село Широка лъка е профилирано училище[1].
Курсът на обучение в него е от VIII до XII клас по общообразователни, музикалнотеоретични и специални предмети в три профила – вокален (със специалност народно пеене), инструментален (гайда, гъдулка, тамбура, кавал) и танцов (български танци).[1]
Към Националното училище за фолклорни изкуства е сформирани представителен хор и оркестър, групи за автентичен фолкор, гайдарски и тамбурашки състави, танцов състав. Разполага с концерта зала с капацитет 200 места.[1]
Училището е открито на 1 септември 1971 година, когато става второто от двете национални средни училища за българска народна музика след Средното музикално училище в Котел. Първи учители в него са известни изпълнители, като Парашкевица Ковачева, Лиляна Раденкова, Константин Шопов, Дафо Трендафилов, Михаил Калфов.[2]
От това училище започват творческия си път талантливи певци и инструменталисти, възпитани в духа на българския фолклор, които се изявяват в пределите на нашата страна и далеч зад нейните граници. Между тях са Нели Андреева, Златина Узунова, Донка Колева, Янка Атмаджова, Стоименка Учикова, Стойка Германова, Румяна Филкова, Цонка Димитрова, Пенка Христозова, Илияна Найденова, Множество изтъкнати изпълнители, композитори и диригенти като проф. д-р Костадин Бураджиев, Георги Андреев, д-р Петьо Кръстев, Стоян Пауров, Недялко Недялков, Васил Василев, Венелин Мутафчиев, Георги Желязков, Борислав Згуровски, Васил Бебелеков, Костадин Атанасов, Николай Кръчмаров, Петър Янев, Веселин Кузмов, Тодор Тодоров, Росен Генков, Николай Колев, Бисер Соколов, Виолета Петкова. Валери Димчев, Илия Ганев, Ангел Димитров, Петър Миланов и други.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3046.
- ↑ Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 347 – 348.
