Неделчо Неделчев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неделчо Неделчев
български писател и драматург
Роден
Неделчо Бенев Неделчев
Починал
1971 г. (83 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Априловска гимназия
Професия учител, писател, драматург

Неделчо Бенев Неделчев е български писател, учител, читалищен и въздържателен деец, общественик.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Неделчо Неделчев е роден на 1 ноември 1887 г. в село Иванковци, Габровско. Учи в началното училище на родното си село, в Априловската гимназия в Габрово и в Института за учители в Русе. Участва в Балканската и в Първата световна война, където е подофицер от 3-та дружина на 23-ти пехотен шипченски полк (1915 – 1918) и награден с орден „За храброст“. След войната работи като учител в Габрово в продължение на 33 г. Основател и председател на Габровския общински театър.[1]

Автор на книгите „Китка кървави цветя“ (1929), „Война и любов“ (1930), „Поглед наоколо“ (1942), на стихосбирките „Моите песни“ (1935) и „С очила към луната“ (стихове и сценки, 1937), на 15 детски пиеси, сред които „Малките спасители“ (детска драма в 2 д., 1927), „За жива вода“ (2 издание, 1928), „Село или град“ (пиеска за деца, 1934), „Тайния ключ“ (детска драма 1936), „Борба за вяра“ (детска драма, 1940), както и на книгата „Живо езикознание. Ръководство за учители“ (1928) и много публикации в периодичния печат, включително във в. „Литературен глас“ (1942).[1]

Автор е на драмите „Запис на заповед“ (антология „Светлоструй, 1936), „Авторът и героите“, „Венчален пръстен“, „Силите на живота“, „Драма на бъдещето“. През 1926 г. издава „Светлина от изток“ – книга с разкази от загиналия в Балканската война писател от съседната на Иванковци махала Копчалии Илия Иванов-Черен.[1]

Основател и член на Съюза на писателите от провинцията в България. През 1967 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен.[1]

Умира през 1971 г. в Габрово. Творчеството му не е събирано, изследвано и преиздавано.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Неделчо Бенев. // Електронно списание „Литературен свят“. Посетен на 5 февруари 2019 г. (на български)