Немски правопис
Немският правопис е правописът, използван при изписването на немския език, и е като цяло фонемичен. Въпреки това много думи имат архаичен или повлиян от чужд език правопис, а не фонемичен. Произношението на почти всяка дума може да бъде установено от нейния правопис, но обикновено обратното не е валидно.
Днес правописът на стандартния високонемски език се регулира от Rat für deutsche Rechtschreibung (Съвет по немския правопис), съставен от представители от повечето немскоговорящи държави.[1]
Азбука[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
Съвременната немска азбука се състои от 26-те букви на основната латинска азбука по ISO плюс 4 специални букви.
Основни букви[редактиране | редактиране на кода]
| Главна | Малка | Име[2] | Име (МФА) |
|---|---|---|---|
| А | а | на немски: A | /aː/ |
| B | b | на немски: Be | /beː/ |
| C | c | на немски: Ce | /t͡seː/ |
| D | d | на немски: De | /deː/ |
| E | e | на немски: E | /eː/ |
| F | f | на немски: Ef | /ɛf/ |
| G | g | на немски: Ge | /ɡeː/ |
| H | h | на немски: Ha | /haː/ |
| I | i | на немски: I | /iː/ |
| J | j | на немски: Jott1, на немски: Je2 | /jɔt/1 |
| K | k | на немски: Ka | /kaː/ |
| L | l | на немски: El | /ɛl/ |
| M | m | на немски: Em | /ɛm/ |
| N | n | на немски: En | /ɛn/ |
| O | o | на немски: O | /oː/ |
| P | p | на немски: Pe | /peː/ |
| Q | q | на немски: Qu1, на немски: Que2 | /kuː/1 |
| R | r | на немски: Er | /ɛʁ/ |
| S | s | на немски: Es | /ɛs/ |
| T | t | на немски: Te | /teː/ |
| U | u | на немски: U | /uː/ |
| V | v | на немски: Vau | /faʊ̯/ |
| W | w | на немски: We | /veː/ |
| X | x | на немски: Ix | /ɪks/ |
| Y | y | на немски: Ypsilon | /ˈʏpsilɔn/1 |
| Z | z | на немски: Zett | /t͡sɛt/ |
1 в Германия
в Австрия
Специални букви[редактиране | редактиране на кода]
В немския език има 4 специални букви; 3 от тях са гласни със знак за умлаут (ä, ö, ü), а една произлиза от лигатура на ſ (дълго s) и z (ß; наричана е Eszett или scharfes S, остро s), като и четирите официално са отделни букви в азбуката[3] и имат имена, различни от тези на буквите, от които са създадени.
|
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
| Главна | Малка | Име (МФА) |
|---|---|---|
| Ä | ä | /ɛː/ |
| Ö | ö | /øː/ |
| Ü | ü | /yː/ |
| ẞ | ß | на немски: Eszett: /ɛsˈt͡sɛt/ на немски: scharfes S: /ˈʃaʁfəs ɛs/ |
- Главното ẞ е обявено за официална буква в немската азбука на 29 юни 2017 г.[4] По-рано е представяно като SS или SZ.
- В миналото било използвано и дългото s (ſ), както в английския и много други европейски езици.[5]
Макар Съветът по немския правопис да счита ä, ö, ü и ß като отделни букви,[3] несъгласията върху начина им на категоризиране и преброяване е довел до спор относно това колко букви всъщност има немската азбука, като някои поддържат числото 26 (считайки специалните букви за варианти на a, o, u и s), а други – 30 (броейки специалните букви отделно).[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dokumente zur deutschen Rechtschreibung // Leibniz-Institut für Deutsche Sprache. (на немски)
- ↑ DIN 5009:2022-06, section 4.2 „Buchstaben“ (letters), table 1
- ↑ а б Rat für deutsche Rechtschreibung 2018, с. 15.
- ↑ Official rules of German spelling updated, Rat für deutsche Rechtschreibung, 29 June 2017, retrieved 29 June 2017.
- ↑ Andrew West (2006): "The Rules for Long S".
- ↑ Das deutsche Alphabet – Wie viele Buchstaben hat das ABC? // www.buchstabieralphabet.org. Посетен на 2018-09-24.
