Нерчинск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нерчинск
Нерчинск
— град —
Знаме
      
Герб
Пощенска картичка от Нерчинск, 1900 г.
Пощенска картичка от Нерчинск, 1900 г.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Забайкалски край
Район Нерчински
Площ 100 km²
Надм. височина 490 m
Население 14 919 души (2018)
Кмет Михаил Слесаренко
Основаване 1653
Град от 1689
Пощенски код 673400, 673402, 673403
Телефонен код +7 30242
МПС код 75, 80
Часова зона UTC+9:00
Нерчинск в Общомедия

Не́рчинск (на руски: Нерчинск; на бурятски: Нэршүү) е град в Забайкалски край, Русия. Разположен е в подножието на Боршчовочния хребет, на левия бряг на река Нерча, на 7 km от вливането ѝ в Шилка.[1] Административен център е на Нерчински район. Към 2018 г. има население от 14 919 души.[2]

Средната годишна температура в града е −5,3 °C, като средната януарска е −36 °C, а средната юлска е 17,5 °C.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е основано през 1653 г. от казашкия сотник Пьотър Бекетов под названието Нелюцкий (или Нелюдский) острог.[1] След като е опожарен от хората на Гантимур, е възстановен през 1657 г. от енисейския войвода Афанасий Пашков, който го кръщава Нерчински острог.

През 1677 г. около селището са открити залежи на сребро. Руският войвода Иван Власов построява заводи за преработка на сребро. Първото сребро в Нерчинск е разтопено през 1686 г. Все пак, редовна работа заводът започва едва през 1704 г.

През 1689 г. в града е подписан Нерчинския договор с Китай. Тогава се превръща в главен център на търговията между Русия и Китай. В периода 1664 – 1773 г. близо до града действа Нерчинския Успенски манастир, който е и първият в Забайкалието. През 1712 г. манастирът става първата каменна постройка на изток от Байкал. Закрит е с указ на Екатерина II. В периода 1755 – 1765 г. в града действа Нерчинското навигационно училище. През 1884 г. е основана библиотека, а през 1886 г. е създаден краеведски музей.[3] По това време градът страда от чести наводнения. Към края на 19 век градът губи значението си, когато Транссибирската магистрала е построена през Чита.

През 19 – 20 век Нерчинск се превръща в място за политическо изгнание и каторга. Тук са заточени революционерите Григорий Котовский и Фани Каплан. По време на Гражданската война в Русия градът е превзет от японски войски. В периода 1926 – 1930 г. попада в състава на Далекоизточния край. До 1990-те години се обслужва от летище. В днешно време в Нерчинск работи електромеханичен завод.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1780 1820 1856[4] 1890 1897[4] 1913[4] 1926[4]
2503 2443 4700 4906 6600 14 700 6500
1931[4] 1939 1959[5] 1970 1979[6] 1989[7] 1996[4]
7800 13 200 13 500 13 376 16 937 16 961 15 300
2000[4] 2003[4] 2006[4] 2009 2012 2015 2017[2]
15 100 15 700 14 500 14 140 14 912 14 746 14 912

Източници[редактиране | редактиране на кода]