Никифор Христосков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никифор Христосков
Роден
1888 г.
Починал
29 ноември 1915 г. (27 г.)

НаградиВоенен орден „За храброст“

Никифор Спиров Христосков е български есперантист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никифор Христосков е роден в 1888 година в Буново, Пирдопско. През 1909 година заминава да учи в Букурещ, където става секретар на Габриел Робин и румънското есперантско дружество. Христосков сътрудничи на румънското списание за есперантисти Lingvo Internacia и др. Освен това е редактор на вестник „Дунав“ до спирането му.

При избухването на Балканската война се завръща в България и се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 3-та рота на 3-та солунска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІV степен.[1]

През Първата световна война е младши подофицер в 1-ва рота на Пети пехотен македонски полк. Загива на 29 ноември 1915 година в Богданци.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 782.
  2. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 9; а.е. 12, л. 35
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 35