Есперантист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Есперантисти на Международния младежки конгрес за есперанто – 2008 г.

Есперантист (на есперанто: esperantisto) е определение за човек, който говори или използва изкуствения език есперанто.

Макар че определенията за „есперантист“ се различават, според декларацията от Булон („Deklaracio pri la esenco de Esperantismo“ – Декларация за същността на есперантизма), документ, договорен по време на първия Световен конгрес на есперанто, есперантист е човек, който говори на езика и го използва за всякакви цели. Есперантист също така е и човек, който участва в културата на есперанто.

Списък на известни есперантисти[редактиране | редактиране на кода]

Значими есперантисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Mузтар Абаси, пакистански учен, превел Корана на есперанто, както и други произведения,
  • Уилям Оулд, известен шотландски поет, номинаниран за Нобелова награда за литература,
  • Дюла Баги, поет, член на Академията за есперанто и „Баща“ („Paĉjo“) на есперантисткото движение,
  • Анри Барбюс, френски писател, почетен президент на първия конгрес на Sennacieca Asocio Tutmonda,
  • Кажимеж Беин, „Кабе“, виден есперанто активист и писател, който неочаквано напуска движението,
  • Емил Боира, френски писател и първи президент на Езиковия комитет за есперанто (по-късно Академия за есперанто),
  • Елвезио Каноника, известен преподавател в университета Монтен в Бордо,
  • Антоний Грабовски, бащата на есперантистката поезия,
  • Борис Колкер, учен, член на Академията за есперанто,
  • Жорж Лагранж, френски писател,
  • Джон Едгар Макфейдън,
  • Фредерик Валес, първият есперантист в Испания,
  • Жан Себо, помощник на Елвезио Каноника,
  • Шандор Сатмари, водеща фигура в есперантистката поезия,
  • Людвиг Заменгоф, полски очен лекар, създателят на есперанто.

Политици[редактиране | редактиране на кода]

  • Кажимеж Бадовски, основател на Комунистическата партия на Полша, насърчава есперанто в рамките на троцкисткото движение,
  • Ричард Бартолд, сенатор от щата Мисури,
  • Робърт Сесил, един от архитектите на Обществото на народите, удостоен с Нобелова награда за мир,
  • Парли Паркър Кристенсен, политик от Юта и Калифорния,
  • Вилем Дреес, холандски политик, министър-председател на Холандия,
  • Малгожата Хандзлик, член на Европейския парламент,
  • Жан Жорес, френски политик. Предлага използването на есперанто на Международния социалистически конгрес в Щутгарт през 1907 г.,
  • Франц Йонас, президент на република Австрия, секретар на австрийската работническа есперантистка лига и основател на Internacio де Socialistaj Esperantistoj („Интернационал на социалистите есперантисти“),
  • Хайнц Фишер, президент на Австрия,
  • Йосип Броз Тито, ръководител на Югославия.[1]

Писатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Надя Андриановя, украински писател и преводач,
  • Мария Ангелова, българска поетеса,
  • Рагнар Яумбалгсон, бразилски писател,
  • Ба Джин, китайски писател и председател на китайския асоциация на писателите,
  • Анри Барбюс, френски писател,
  • Луи дьо Бофрон, писател,
  • Герит Бервелинг, холандски есперантист, поет, преводач и редактор на Fonto,
  • Марджъри Болтън, английска писателка и поетеса,
  • Хорхе Камачо, испански писател,
  • Василий Ерошенко, руски писател, езиковед, преподавател,
  • Петър Гинц, чехословашко момче, родено в семейство на баща-есперантист, което написва есперанто-чешки речник, но по-късно умира в концентрационен лагер на 16-годишна възраст,
  • Дон Харлоу, американски писател,
  • Хектор Ходлер, швейцарски журналист, преводач, организатор и благодетел,
  • Ханс Якоб, швейцарски писател,
  • Калман Калослай, унгарски хирург, поет, преводач, редактор,
  •  Жорж Лагранж, френски писател, член на Академията за есперанто,
  • Николай Некрасов, писател и преводач от Съветския съюз,
  • Мауро Нерви, италиански поет,
  • Эдмон Приват, швейцарски писател, журналист, университетски преподавател и активист на движението,
  • Чезаро Росети, шотландски писател,
  • Рене де Сосюр, швейцарски писател и активист,
  • Теодоро Шварц, унгарски лекар от еврейски произход, адвокат, автор и редактор,
  • Уилям Томас Стийд, известен благодетел, журналист и пацифист, който е на борда на „Титаник“ при потъването му,
  • Торбергур Тортхарсон, исландски писател,
  • Джон Роналд Руел Толкин,[2]
  • Лев Толстой, руски писател и философ,
  • Владимир Варанкин, руски писател,
  • Жул Верн, френски писател, включил есперанто в последната си недовършена работа.

Учени[редактиране | редактиране на кода]

  • Даниел Бове, италиански фармаколог и лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, научил есперанто като първи език,
  • Сидни С. Кълбърт, американски лингвист и психолог,
  • Берталан Фаркаш, унгарски космонавт,
  • Луи Люмиер, френски изобретател на кинематографа,
  • Вилхелм Оствалд, немскилауреат на Нобелова награда за фундаменталната му работа в химическата катализа,
  • Клод Пирон, психолог и лингвист, преводач в ООН,
  • Райнхард Зелтен, немски икономист и лауреат на Нобелова награда за икономика през 1994 г. за работата си по теория на игрите. Той е автор на две книги на есперанто по този въпрос,
  • Леонардо Торес Кеведо, испански инженер и математик,
  • Юрьо Вялсяля, финландски астроном, открил астероидите 1421 Eсперанто и 1462 Заменгоф,
  • Джон Уелс, британски фонетик и учител по есперанто,
  • Владимир Кьопен, руски географ от немски произход,
  • Марсел Менар, белгийски астроном.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Рудолф Карнап, немски философ,
  • Онисабуро Дегучи, една от основните фигури на религиозното движение Оомото в Япония,
  • Алфред Фрид, лауреат на Нобелова награда за мир и автор на учебник по есперанто,
  • Ебенезер Хауърд, известен с описанието си на утопичен град, в който хората живеят в хармония с природата,
  • Папа Йоан Павел II дава няколко речи на живо на есперанто по време на своята кариера,[3][4]
  • Франко Луин, шведски конструктор от словенски произход,
  • Джон Меър, английски филолог-класик, който държи историческа реч срещуреформистите в есперанто на Световния конгрес на движението в Кеймбридж,
  • Александър Недошивин, данъчен специалист, един от основателите на есперантското дружество в Каунас, Литва,
  • Сок Джу Мен, корейски еколог,
  • Уилям Пейдж, секретар на Единбургското есперантистко дружество,
  • Ласло Полгар, унгарски учител по шах,
  • Сюзън Полгар, унгарска шахматна гросмайсторка, учи есперанто от баща си Ласло,
  • Уилям Шатнър, канадски актьор и музикант,
  • Джордж Сорос, унгарско-американски милиардер,
  • Даниел Тамът, британски гений-аутист, който владее есперанто като един от десетте езика, на които говори.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Esperanto en Perspektivo, pp. 475 and 646, 1974.
  2. Smith, Arden R. Esperanto // J. R. R. Tolkien Encyclopedia: Scholarship and Critical Assessment. Routledge, 2006. с. 172.
  3. Johano Paŭlo la 2a kaj Esperanto
  4. Who Supports Esperanto?

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Esperantist в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​