Джордж Сорос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордж Сорос
американски финансист
Джордж Сорос на Световния икономически форум в Давос, 2010 г.
Джордж Сорос на Световния икономически форум в Давос, 2010 г.

Роден
12 август 1930 г. (85 г.)
Бизнес дейност
Образование Лондонско училище по икономика

Уебсайт http://georgesoros.com
Страница в IMDb
Джордж Сорос в Общомедия

Джордж Сорос (на английски: George Soros, на унгарски: Soros György - Дьорд Шорош) е американски финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход.[1]

Става известен с валутни спекулации и дейността си на филантроп. Основава фондация „Отворено общество“ и написва няколко книги. Неговото богатство е оценено на 8,5 млрд долара от списание Форбс[2], с което той се нарежда на 80-то място по богатство в света и 24 в САЩ. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез своята фондация „Отворено общество“, е около 5 млрд. долара. Също е спонсор на „Кива“, организация от Сан Франциско, която се занимава с безлихвено микрофинансиране, насочена основно към развиващите се страни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Унгария през 1930 г. Син е на писателя-есперантист Тивадар Шорош. Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946 г., след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи философия в London School of Economics. През 1956 г. заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на Уол Стрийт, както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност.

Сорос става известен в Черната сряда (16 септември 1992), като спекулира срещу лирата стерлинг. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. Сорос е спечелил 1,1 милиарда долара. Оттам идва и прякорът му „човекът, който взриви Английската банка“. По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Махатхир бин Мохамад, тогавашен първи министър, обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години. Все пак Джордж Сорос признава, че съвременната банкова и финансова система е вредна за развитието на по-бедните страни.

Благотворителна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Като начало на благотворителната му дейност се сочи 1979 г. с програма за стипендии на африкански студенти в колеж в Южна Африка.[3] Сорос е един от основателите и донорите на Централноевропейския университет в Будапеща. Правил е и дарения за Нов български университет.

През 2005 г. е превел 30 милиона долара във „фонд за ромско образование“, част от „Десетилетието на ромското включване“.[1] Главен спонсор е на Международен център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия [4]

В България, чрез фондация Отворено общество, той финансира целево редица неправителствени организации като Център за икономическо развитие, Европейски институт, Институт за пазарна икономика, Червената къща, Център за социални практики, Център за либерални стратегии[5].

Сорос е известен и с активната си подкрепа за легализация на марихуаната[6][7].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Според неоконсерватора Дейвид Хороуиц чрез Институт Отворено общество и мрежата от организации, които той финансира, Сорос не само подпомага Демократическата партия в САЩ чрез т.нар. Сенчеста партия (от англ. Shadow party), но и с група от хора около него активно диктуват дневния ред на партията.[8][9]

Инвестиционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сорос е един от първите крупни инвеститори в българската софтуерна индустрия след падането на комунизма[10]. С политическа подкрепа през 1998 той инициира създаването на Рила Солюшънс, една от първите частни софтуерни компании в страната, които работят по аутсорсинг проекти за чужбина.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

От момента на забогатяването му, множество конспиративни теории за Джордж Сорос биват създадени и популяризирани. В същността си те са критични, особено спрямо пресечните точки между политическите му възгледи и филантропската му дейност. Авторът Майкъл Волрайх нарича явлението „антисоросизъм“.[11]

През 2014 г. Тодор Славков, внук на бившия държавен глава от времето на тоталитарния комунистически режим, Тодор Живков, заявява, че Сорос не може да бъде филантроп, тъй като е милиардер, както и че „[т]ой е съсипал толкова човешки животи, повече от Хитлер“.[12]

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Правителствата на 8 държави откриха началото на „Десетилетието на ромското включване“, bTV, 2 февруари 2005.
  2. Сп.Форбс
  3. Джордж Сорос предизвикал краха на лирата, МАРИЦА днес - 237 (3914), 2003 г.
  4. ИМИР, Донори и партньори
  5. Достена Лаверн, Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние, изд. Изток-Запад, 2010.
  6. „Джордж Сорос: „Защо подкрепям легализирането на марихуаната“, в. Уолстрийт джърнъл, 27 октомври 2010
  7. „Сорос дари $1млн. за легализиране на марихуаната“, в. „Дневник“, 27 октомври 2010.
  8. The Shadow Party: How George Soros, Hillary Clinton, And Sixties Radicals Seized Control of the Democratic Party, 8 август 2006
  9. Guide to the George Soros Network, 19 октомври 2011.
  10. „Ще вирее ли hi-tech в българска саксия“, в. „Капитал“, 27 ноември 1999.
  11. Michael Wolraich. Beck's bizarre, dangerous hit at Soros. // CNN, November 14, 2010 -- Updated 0715 GMT (1515 HKT).
  12. ((bg))  Тодор Славков: Участвам в риалити, защото ми плащат добре. // Информационна агенция КРОСС, 29.04.2014. Посетен на 29.04.2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Статии на Джордж Сорос