Никифор I Месемврийски
| Никифор Νικηφόρος | |
| православен духовник | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Никифор (на гръцки: Νικηφόρος, Никифорос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Според гръцки източници е роден в село Малесво, Албания.[1] Йеромонах Никифор служи като протосингел на Ефеската митрополия. През ноември 1841 година е избран и на 14 ноември 1841 година е ръкоположен за титулярен еритрейски епископ, викарий на Ефеската митрополия, в храма „Света Параскева“ в Хаскьой, Цариград.[1] През септември 1846 година е избран за месемврийски митрополит.[1][2] Заминава за епархията си на 31 март 1862 година.[3] В 1866 година е избран за член на Светия синод и на 2 април пристига в Цариград.[4] На 17 септември 1866 година заминава обратно за епархията си.[5] Като месемврийски митрополит Никифор преследва българската просвета. Настройва първенците гагаузи срещу българския учител Райко Блъсков в Провадия и го принуждава да напусне към силистренските села.[6]
Умира в Несебър през септември 1867 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μεσημβρίας κυρός Νικηφόρος. (;-1867) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 155 - 156. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 207. Посетен на 5 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 252. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 260. Посетен на 8 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 64.
| Захарий | → | еритрейски епископ (14 ноември 1841 – септември 1846) |
→ | Антим |
| Григорий | → | месемврийски митрополит (септември 1846 – септември 1867) |
→ | Софроний |
