Николаус Велтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаус Велтер
Nikolaus Welter
Николаус Велтер
Николаус Велтер
Роден 2 януари 1871 г.
Починал 13 юли 1951 г. (80 г.)
Професия писател, литературовед, държавник
Националност Флаг на Люксембург Люксембург
Жанр поезия, есеистика, драма, автобиография
Уебсайт www.nik-welter.lu
Николаус Велтер в Общомедия

Николаус Велтер (на немски: Nikolaus Welter) е люксембургски писател, литературовед и държавник, автор на стихотворения, есета, пиеси и автобиография.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Люксембург през 1871 г. Следва в университетите на Льовен, Париж, Бон, Берлин.

След дипломирането си става училищен съветник в Дикирх, а после в гр. Люксембург.

От 1918 до 1921 г. е безпартиен министър на образованието.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Николаус Велтер пише изключително на немски, като създава главно драми и поезия.[1]

През 1909 г. изготвя своята „История на френската литература“ по поръка на Марбургския университет.

Общува с френския поет Фредерик Мистрал, носител на Нобелова награда за литература за 1904 г., като заслуга за награждаването му има и самият Николаус Велтер.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Frühlichter. Gedichte, 1903
  • Aus alten Tagen. Gedichte
  • In Staub und Gluten. Neue Gedichte, 1909
  • Hochofen. Ein Büchlein Psalmen, 1913
  • Über den Kämpfen. Zeitgedichte eines Neutralen, 1915
  • In der Abendsonne. Zwiegesang, 1935
Жажда за съвършенство, изд.: Агрипина, София (2000), прев. Кръстьо Станишев

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Dichter der luxemburgischen Mundart. Literarische Unterhaltungen, 1906
  • Hohe Sonnentage. Ein Ferienbuch aus der Provence und Tunesien, 1909
  • Jóusè Roumanille. Leben und Werke,1898/99
  • Frederi Mistral. Der Dichter der Provence, 1899
  • Theodor Aubanel. Ein provenzalischer Sänger der Schönheit, 1902
  • Geschichte der französischen Literatur, 1928
  • Das Luxemburgische und sein Schrifttum, 1938
  • Mundartliche und hochdeutsche Dichtung in Luxemburg. Ein Beitrag zur Geistes- und Kulturgeschichte des Großherzogtums, 1929

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Siegfried und Melusina. Dramatisierte Volkssagein drei Abtheilungen, 1900
  • Die Söhne des Öslings. Ein Bauerndrama aus der Zeit der französischen Revolution in fünf Aufzügen, 1928
  • Der Abtrünnige. Eine Komödie der Treue,1916
  • Prof. Forster. Ein Trauerspiel in fünf Aufzügen, 1908
  • Adlers Aufflug. Drama, 1905[2]
  • Lene Frank. Ein Lehrerinnendrama, 1990, 1906
  • Mansfeld. Ein Schicksalsspiel in vier Akten, 1912
  • Der Wurm. Ein Überrumpelungsspiel
  • Dantes Kaiser. Geschichtliches Charakterspiel in fünf Aufzügen 1922
  • Griselinde. Ein Schauspiel in drei Aufzügen und vier Bildern, 1918
  • Grossmama. Die Tragödie einer Seele; Drama in einem Aufzug
  • Die Braut oder das Mädchen von Grevenmacher. Drama
  • Goethes Husar. Aus seinem „Dichtung und Wahrheit“ in drei Aufzügen, 1932

Автобиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Im Dienste. Erinnerungen aus verworrener Zeit, 1925
  • Im Werden und Wachsen. Erlebnisse eines Jungen, 1962
  • Freundschaft und Geleit. Erinnerungen, 1936

Събрани съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Gesammelte Werke, 1925/26 (5 Bände)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1937: Joseph-von-Görres-Preis
  • 1951: Großoffizier des Ordens der Eichenkrone

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]