Никола Грънчаров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Грънчаров
български офицер
Роден
Починал
неизв.

Никола Кръстев Грънчаров (Мануш) е български партизанин, офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 август 1914 г. в Чепино, днес част от Велинград. Член на БКП от 1939 г. Бил е член на Районния комитет на Българската работническа партия във Велинград.[1] По време на Втората световна война от април 1943 г. е партизанин в партизански отряд „Антон Иванов“. Завършва средно образование. На 11 септември 1944 г. влиза в българската армия. Последователно е командир на взвод, заместник-командир по политическата част на батальон, помощник-командир на граничен участък, командир на танков батальон, командир на танков полк. От 1955 до 1956 г. е командир на тринадесета танкова бригада. След това учи във Военнотехническата академия. След като завършва е назначен за командващ бронетанковите и механизирани войски на трета армия.[2] От 8 март 1957 г. е командир на седма мотострелкова дивизия. Остава на този пост до 1962 г. Излиза в запаса на 15 май 1972 г.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • полковник – 29 юли 1952
  • генерал-майор – 28 декември 1960[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]