Никола Юришич

Никола Юришич Nikola Jurišić
хърватски благородник, дипломат, военен
Роден	1490 г. Сен, Кралство Унгария
Починал	1545 г.
Военна служба
Звание	генерал
Никола Юришич в Общомедия

Никола Юришич (на хърватски: Nikola Jurišić; на унгарски: Miklós Jurisics) е хърватски благородник, барон, военен и дипломат.

Ранен живот

Юришич е роден в Сен, Кралство Унгария. Той е споменат за първи път през 1522 година като офицер на Фердинанд I Хабсбург с войски на хърватския фронт срещу проникването на Османската империя на Сюлейман I към Виена. Между 1522 и 1526 година Юришич получава рицарската си титла. След битката при Мохач в 1526 година императорът го провъзгласява за върховен главнокомандващ на въоръжените сили, защитаващи турската граница (supremus capitaneus, Veldhauptmann unseres Kriegsfolks wider Turken). Юришич, от своя страна, подпомага Фердинанд Хабсбург да стане крал на Хърватия с посредничество на Хърватския събор в Четин. През 1530 година Юришич е изпратен в Цариград за да преговаря с османците.

Обсада на Кьосег през 1532 година

През 1532 година капитан Никола Юришич достига звездния миг на кариерата си, защитавайки малката гранична крепост Кьосег в Унгария. Само с около 700-800 хърватски войници и без артилерия, Юришич предотвратява на офанзива на турската армия от 120 000 до 140 000 към Виена.

Има две легендарни версии на тази битка. Според една от версиите, след като Сюлейман I повежда армията към Виена, Никола Джуришич и 800 войници откликват на призивите на императора да се защити града. При преминаване през Западна Унгария виждат безпомощни жени и деца в малката крепост Гюнс (дн. Кьосег) и решават да спрат и да я защитават. Крепостта е на пътя към Виена, така че Сюлейман скоро я обсажда, и след три дни на битки Джуришич пише:

„

Аз и 89 от моите рицари сме уморени и без провизии. Ако преживеем още един ден, това ще бъде чудо...

“

Преди окончателното нападение жените и децата се молели на Св. Мартин в продължение на два часа, и след десет минути бой, турците се оттеглили, съобщавайки, че са видели срещу себе си пламтящ рицар с горящ меч.

Във втората версия, градът предлага условия за номинална капитулация. Единствените османци, на които е разрешено да влязат в замъка е символичен отряд, който да издигне турския флаг. Сюлейман бива забавен и августовски дъждове го отклоняват от планирано по-рано посока Виена и той се отправя обратно към дома. Той е бил задържан за почти четири седмици, а през това време мощна армия се е събрала във Виена, която султанът не възнамерява да срещне. със своя героизъм Никола Юришич и хората му спасяват Виена от обсадата.

По-късен животът

Паметници на Джуришич в Сен (ляво), Хърватия и Кьосег, Унгария (дясно)

След Битката при Горяни през 1537 Юришич става върховен главнокомандващ (supremus capitaneus) на Славония и Долна Австрия. През 1540 г., той е главнокомандващ (capitaneus) на Карниола.

Никола Юришич прекарва последните години от живота си като съветник във Виенския двор.

Вижте също

• Военна граница
• Османски войни в Европа

Външни препратки

• Pallas Lexikona Nagyi

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikola Jurišić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​