Никола Маринов (полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за полковника. За други личности с това име вижте Никола Маринов.

Никола Маринов
български офицер и военен деец
Роден: 7 април 1932 г.
Починал: 27 юли 1987 г. (55 г.)

Никола Маринов Николов е български офицер и военен деец. Преподавател във ВНВУ "Васил Левски", Велико Търново.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Маринов е роден на 7 април 1932 г. в с. Дойренци, Ловешко. Основното си образование завършва с отличен успех в Народно основно училище „Христо Ботев“, Дойренци (1946). Завършва Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев” (Ловеч) с успех "Много добър" 5,13 (1950).

От 1 септември 1950 г. е курсант в VI- о класно отделение на поделение 85710-Народно Военно Танково Училище, Ботевград . През 1952 г. завършва с отличие първия випуск на НВТУ Ботевград, специалност „ЗКТЧ“ и от 8 септември 1952 г. му е присвоено първо офицерско звание лейтенант. Придобива и квалификация механик водач 3-ти клас на танкове Т-34 и Т-IV.

Работи като командир на танков взвод в поделение 75210, Казанлък (1952 – 1953) и Народна Школа за запасни офицери „Христо Ботев“ ,Велико Търново (1953 – 1954); ЗКПЧ на рота в под 75250 и 75450 -София (1954 – 1955). Служи в Народно военно училище „Васил Левски“, София (1954 – 1959). Продължава да работи в НВУ след преместването му във Велико Търново (1959 – 1961).

Със заповед № 505/02.09.1961 г. на Началника на НВУ е приет в еднократния четиригодишен инженерен курс във НВУ „Васил Левски”, Търново. През 1965 г. се дипломира с успех "Отличен" 5,89. Обявен за първенец на випуска и придобива квалификация инженер по двигатели с вътрешно горене, и специалност ЗКТЧ по експлоатация и ремонт на авто-бронетанкова техника.

Поради факта че е първенец на випуска е назначен за преподавател е в катедра Автобронетанкова техника на НВУ „Васил Левски”, Велико Търново 1965 – 1969 г. През 1969 г. ВНВУ преминава на четиригодишен висш курс на обучение на курсантите и се формира нова катедра Двигатели с вътрешно горене (ДВГ), в която е преподавател (1969 – 1970) и началник (1970 – 1983). Преподава дисциплината „Теория, изчисление и конструкция на ДВГ“.

В периода 1983 – 1987 г. е Заместник-началник по техническата част на ВНВУ „Васил Левски“, Велико Търново.

Автор на учебници, сборници и помагала за подготовка на курсантите от Военното училище по важните, от които са Конструкция и изчисление на ДВГ(записки), Теория на ДВГ (записки), Вт., 1980.

Звания[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За военна доблест и заслуга“ I-ва степен – Указ 3372/14.10.1985
  • Медал „За боева заслуга“ – Указ на президиума на НС322/07.09.1956
  • Медала „За заслуги към БНА“ – МЗ 373/75 г. и МЗ 034/03.02.1982
  • Медал „За безупречна служба във ВС на НРБ“ – III ст., (10 години) МЗ 0431 /1962., II ст. (20 г.), I ст.(30 г.)
  • 11 юбилейни медала на БНА.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  • Личен архив, подполковник Венцислав Николов Маринов, Ловеч, 2008.
  • Русев, Г., История на катедра БТР и АП, Издателство на ВНВУ „В. Левски“, Вт., 1982.
  • Димитров, И., ВНВУ „В. Левски“-Страници от историята на училището, ВИ, С., 1981.
  • Държавен Военноисторически архив, Велико Търново, фонд1521, опис9, а.е.6