Никола Саранов (юрист)
Тази статия е за юриста. За революционера вижте Никола Саранов.
| Никола Саранов | |
| български юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1974 г.
|
| Учил в | Софийски университет Хале-Витенбергски университет |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Други роднини | Никола Саранов (дядо) |
Никола Иванов Саранов е български юрист, професор, доктор по наказателно право в катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Юридическия факултет на Софийския университет (1925 – 1951). Един от създателите на българската криминалистика. Член на Международната асоциация по наказателно право, на Международното дружество по криминология и на Института за международни проучвания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 30 април 1895 г. в София. Внук на габровския революционер Никола Саранов, чието име носи.
Никола Саранов се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет през 1920 г., а от 1921 до 1923 г. специализира в Университета в Хале, Германия. Там защитава и докторска дисертация през 1923 г. През 1932 г. специализира и в Гренобъл, Франция.[1]
Асистент по наказателно право и наказателно съдопроизводство от 1925 г., от 1926 г. – доцент, а от 1934 г. и професор. Ръководител на катедрата в периода 1939 – 1951 г. През януари 1951 г. е принуден да напусне, защото бил неудобен на новата власт.
На два пъти декан на Юридическия факултет през академичните 1931/32 г. и 1944/45 г. Автор на стотици публикации, книги, учебници и помагала. След деветосептемврийския преврат е под наблюдение на Държавна сигурност до 1960 г. заради буржоазно-реакционната среда в която се движи и общува.[2]
Проф. Саранов е голям почитател на творчеството на Фьодор Достоевски, за което казва, „че всеки един юрист би могъл да открие отговорите на големите си въпроси в творчеството на бележития руски писател“.[3]
Умира 5 октомври 1974 г. в София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 1892 – 2017; стр. 735 – 736; ISBN 978-954-07-4413-1
- ↑ Агент „Бакалова“ информира: „За бившия си асистент Павлов, сега титуляр на катедрата във факултета, каза, че е неподготвен и се е издигнал само благодарение на старателната си политическа дейност, което било за сметка на учебната работа. Той (Павлов) нямал сериозно отношение към научната си работа, понеже се отнасял съвсем несериозно към съветите на Саранов да отиде на специализация в Съветския съюз, където имало огромна литература и възможност за специализация“.
- ↑ Мирела Костадинова: Забравена книга на проф. Никола Саранов за Вазов живее втори живот
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
