Свети Никола Топлички
| „Свети Никола Топлички“ „Свети Никола Топлички“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Демир Хисар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Жван |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола Топлички“ в Общомедия | |
Топличкият манастир „Свети Никола“ (на македонска литературна норма: Топлички манастир „Свети Никола“) е късносредновековен манастир, разположен в Западна Македония, край село Жван, част от Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът се намира на падините на Плакенската планина, в подножието на рида Краста, между селата Жван,[3] Бабино и Слоещица, в местността Топлица. Топонимът Топлица произтича от факта, че местността е обградена от всички страни с планини и гъста гора и е защитена от ветрове и студове. Зимите са меки и топли.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че първоначалната църква на Топличкия манастир е издигната в края на XIV – началото на XV век.[1] Тя е била градена от камък и кал и от нея е запазен само един зид и входът на църквата от западната страна, както и част от каменните плочи на пода от средния дял на църквата.[4]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ представлява еднокорабна църква с полукръгъл свод с по-големи размери от обичайните за този тип църкви.[5] Има женска църква и северен параклис, както и укрепителни пиластри на южната и северната стена.[2] В основата има форма на вписан кръст от стеснен тип и е покрита с полукръгъл свод. Апсидата отвън е тристранна и отвътре има още по една ниша на север и на юг. Градена е от ломен камък, а отворите са от дялан бигор и хоросан.[5][2] Първоначалното покритие е от каменни плочи, но в началото на XX век те са сменени с керемиди.[2] Доградената част от юг е в руини.[2] Около църквата са остатъците от някогашните двукатни конаци, които я обкръжавали от северната, южната и западната страна.[1][2]
Нартексът е правоъгълен с вход от запад и два отвора на север и юг. Покрит е със свод и покрив с керемиди на две води. Височината му е с около 1 m по-малка от тази на наоса. Иззидан е от ломен камък с варов хоросан. Сводът е иззидан от дялан бигор с вградени гърнета за облекчаване на тежестта и акустика.[2]
Параклисот на северната страна има издължена трапецовидна основа и се състои от два дяла. Има вход от запад и пряка връзка с наоса през отвор в южната си стена. Апсидата му на изток е полукръгла без да излиза навън. Двете части на параклиса са покрити със сводове, единият от които е напречно поставен.[2]
Фасадите на църквата са фугирани, освен в частта на нартекса, който е грубо иззидан с дълбоки фуги. Подът в цялата църква е от каменни плочи.[2]
Живопис[редактиране | редактиране на кода]
Първият живописен слой е от края на XIV век и е много повреден. Вторият слой живопис е от 1536/37 година. В същата година при игумена йеромонах Павнутий е изграден нартекс от западната страна и параклиси от южната и северната страна.[5] От повторното изписване има надпис на западната стена, в който като ктитор се споменава кир Димитър, а на много места в църквата са записани имената на Димитър от Леуново и неговия помощник Йоан, като автори на живописта.[1] От работата на зографа Димитър впечатление правят престолните икони от стария дървен иконостас. Особено интересни са иконите с композициите Слизане на Светия Дух и Успение Богородичино. Запазен е и резбованият владишки трон.[1] В олтарната апсида е изобразена композицията „Служба на архиереите“, фрагментарано запазена сцена от „Христовите изцеления“ и „Видение на Свети Петар Александрийски“.[4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Надвходният стенопис с патрона на манастира, Свети Никола -
Фреска на Димитър Кратовски -
Христос Цар, Богородица и Йоан Предтеча -
„Успение Богородично“ със Свети Козма Маюмски и Йоан Дамаскин, Димитър Зограф от Леуново, 1537-1543 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Св. Никола Топлички, с. Жван // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 9. (на македонска литературна норма)
- ↑ Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 860.
- ↑ а б в Манастири и цркви // Општина Демир Хисар. Архивиран от оригинала на 2016-08-11. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1332. (на македонска литературна норма)
