Николо ди Бонакорсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николо ди Бонакорсо."Мадона с младенеца, Йоан Кръстител, свети архиепископи и ангели". 46.3 x 31.7 cm. ок.1380 г. Бостън, Музей на изящните изкуства. Централен панел на неизвестен триптих.

Николо ди Бонакорсо, или Николо ди Буонакорси (на италиански: Niccolo di Buonaccorso, съгласно документите работи в Сиена от 1355— ум.1388 г.) — италиански художник, Сиенска школа[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николо ди Бонакорсо се ражда в семейството на художника Бонакорсо ди Паче. Датата на неговото раждане е неизвестна, макар изследователите да предполагат, че това е приблизително 1348 година, т.к. именно в тази година неговия баща се жени за Мадалене ди Чеко ди Нучо — бъдеща майка на Николо. В немногото съхранени документи се споменава неговото име от 1356 до 1388 г. Името на Николо ди Бонакорсо през 1356 година се появява в списъка на Гилдията на сиенските художници "Breve dell'Arte". Изследователите предполагат, че част от имената на художниците, и сред тях името на Николо, попада в този регистър няколко години по-късно. Доколкото той не може да е роден преди 1348 година, то самостоятелен живописец той може да е станал едва през 1370 година. В Сиенската република, той прави не лоша кариера не само като живописец, но и като способен администратор. От 1372 до 1377 година той влиза в състава на Съвета - висшият правителствен орган на Сиенската република, а през 1381 година е избран на почетната длъжност gonfaloniere (знаменосец) в окръга на Св. Мартин. С определена доза увереност може да се твърди, че при заемането на толкова високи постове, Николо може да разчита на доста престижни поръчки[2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

От съхраненото наследство на художника лъвската част съставляват неголеми портативни олтари, и това обстоятелство служи за причина на това, че сред изследователите на историята на изкуствата се утвърждава мнението, че Николо ди Бонакорсо е второстепенен сиенски художник, което не е съвсем вярно. Действително, основният корпус на неговите произведения съставлява неголеми произведения, често с еднакви библейски сюжети и способи на техните изображения; така не са съхранени никакви сведения за това, че Николо разписва фрески в храмовете. Следва да се отчита, обаче, че наличните произведения са само малка част от създаденото от този майстор.[3]

Триптих от църква „Санта Мария Нуова“.[редактиране | редактиране на кода]

Сред произведенията, създадени от Николо, по-известен е триптихът, състоящ се от „Обвързване на Мария“ (Национална галерия, Лондон), „Въведение на Мария в храма“ (Галерия Уфици, Флоренция) и „Короноване на Мария“ (Музей Метрополитън, Ню-Йорк)[4].

Най-голям интерес сред тях представлява лондонското „Обвързване на Мария“. Художникът е преместил многолюдната сцена на изхода от храма. На преден план е изобразен Йосиф, слагащ на пръстен на палеца на Мария; между тях стои първосвещеник, а зад Йосиф може да се видят родителите на Мария, Йоаким и Ана, техните глави са обкръжени от нимби. Музикантите тръбят в тръби и бият барабани; от прозорците надничат любопитни, в десния долен ъгъл гледа към случващто се малко мамче – чест атрибут на сиенските многолюдни композиции. На заден план е изобразена висока палма, и изследователите виждат в нея алюзия от библейската „Песен на песните“. Под краката на присъстващите е разтелен килим с турски орнаменти – едно от първите изображения на турски килим в европейското изкуство. В долната част на картината има надпис NICHOLAUS: BONACHURSI: DE SENIS: ME PINXIT (Николо ди Бонакорсо от Сиена ме нарисува). На картината отсъства дата, но изследователите я датират приблизително към 1380 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pia Palladino. Art and Devotion in Siena After 1350: Luca di Tomme, Nicolo Di Buonaccorso, Timken Museum of Art 1998.
  2. Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 366-67, 620
  3. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.
  4. Pia Palladino. Art and Devotion in Siena After 1350: Luca di Tomme, Nicolo Di Buonaccorso, Timken Museum of Art 1998.