Николо III Малатеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николо III Малатеста
кондотиер
Роден
1591 г.
Починал
1633 г. (42 г.)
Герб
Семейство
РодМалатеста
БащаПандолфо VI Малатеста

Николо III Малатеста (на италиански: Niccolò III Malatesta; * 1591, † 1633, Истрия) е италиански кондотиер.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Пандолфо VI Малатеста.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1613 г. е изпратен да се обучава във военното изкуство под ръководството на Савойските херцози.

Изпъква във въстанията в Монферат и през 1614 г. е изпратен във Фриули, за да се бие с Хабсбургите. По-късно преминава под командването на венецианския проведитор в Истрия Антонио Барбаро и в началото на 1617 г. побеждава австрийския враг в битката при Змини, когато е ранен.

През 1630 г. е отзован във Венеция и като водач на въоръжените мъже на републиката е изпратен на помощ на херцога на Мантуа, но не успява да предотврати плячкосването на града. Той също така служи на империята в германските войни.

Умира от болест в Истрия през 1633 г., съжалявайки, че не е умрял, проливайки кръвта си за Венецианската република.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Giovanni Berchet. I Malatesta a Venezia. Tipografia del Commercio, Venezia, 1862
  • Farulli P. Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta. Siena, 1724
  • Francesco Sansovino. Dell'origine e fatti delle famiglie illustri d'Italia. Venezia, 1670
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Niccolò III Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​