Ник Стоун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ник Стоун
Nick Stone
Роден31 октомври 1966 г. (57 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период2006 –
Жанртрилър
Известни творбипоредица „Макс Мингъс“
НаградиИън Флеминг
„Макавити“

Уебсайтwww.nickstone.co.uk

Ник Стоун (на английски: Nick Stone) е английски писател на произведения в жанра трилър.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ник Стоун е роден на 31 октомври 1966 г. в Кеймбридж, Англия.[3][4] Има полушотландски и полухаитянски произход[1] – баща му, Норман Стоун, е известен историк, а майка му, Никол, е племенница на министъра на финансите в хаитянското правителство на диктатора Франсоа Дювалие. Когато е на шест месеца, след развода на родителите си, е изпратен в Хаити при баба си и дядо си, които притежават имение на острова.[4] Остава до завръщането си в Англия през 1970 г.[1], а в следващите години прави периодични посещения.[5] През 1982 г. се запознава с Жан Бертран Аристид, свещеникът, който става първият демократично избран президент на Хаити. Заради по-тъмния цвят на кожата си е тормозен като дете. Това го кара да се занимава с аматьорски бокс, в който се бие в полусредна категория. Следва история в Исус Колидж на Кеймбриджкия университет, който завършва през 1989 г.[4] След дипломирането си работи като помощник юрист.[4]

Първият му роман „Г-н Кларинет“ от поредицата „Макс Мингъс“ е издаден през 2006 г.[1] Идеята му за него се оформя по време на посещението му в Хаити през 1995 г. и промените в страната последните 30 години.[4][5] Частният детектив от Маями, Макс Мингъс, предприема издирване на сина на милиардера Чарли Карвър, изчезнал преди три години на остров Хаити. На острова са изчезнали десетки деца, а и детективи, които са ги издирвали. Островът е доминиран от вуду религията, от слухове за черна магия и легенда за митична фигура, наречена „г-н Кларинет“, която е свързана с изчезванията. Макс Мингус трябва не само да завърши издирването, а и просто да остане жив.[3] Романът получава наградата „Иън Флеминг“ за най-добър трилър от Асоциацията на британските писатели на криминални романи, международната награда за трилър за най-добър първи роман и награда „Макавити“ за дебют.[2][5]

Вторият роман от поредицата, „Кралят на мечовете“, е предистория, на първия, и действието му се развива по време на Кокаиновите войни в Маями (1979 – 1986).[1] Романът получава наградата „Макавити“. Третият роман от поредицата, „В клопката на вуду“, е издаден през 2011 г., а действието му се развива в Маями и Куба по време на президентските избори в САЩ през 2008 г.[3] В историята Макс Мингъс отново се сблъсква с вуду магията и Соломон Букман, който я използва, и чрез отвари и хипноза зомбира хора, правейки ги убийци-самоубийци за разправа с враговете си.[2]

Четвъртият му роман, „Присъдата“, от 2014 г. е правен трилър, чието действие се развива в съвременен Лондон.[1][3]

Ник Стоун живее със семейството си в Лондон.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Поредица „Макс Мингъс“ (Max Mingus)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mr Clarinet (2006) – награда „Иън Флеминг[1][2][3][4]
  2. The King of Swords (2007) – награда „Макавити“
  3. Voodoo Eyes (2011)
    В клопката на вуду, изд. „Ентусиаст“ (2013), прев. Мариана Христова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nick Stone (author) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​