Нино Рамишвили

Нино Рамишвили ნინო შალვას ასული რამიშვილი
грузинска балетистка
Родена	6 януари 1910 г. (стар стил) Тбилиси, Руска империя
Починала	6 септември 2000 г. Тбилиси, Грузия
Погребана	Дидубийски пантеон, Тбилиси, Грузия
Награди	Герой на социалистическия труд (3 юли 1990) народен артист на СССР (6 декември 1963) Орден „Ленин“ (3 юли 1990) Орден „Ленин“ (17 април 1958) Червено знаме на труда (СССР) (2 юли 1971)
Нино Рамишвили в Общомедия

Нино Шалвовна Рамишвили (на грузински: ნინო შალვას ასული რამიშვილი) съветска грузинска балетистка, хореограф и балетмайстор, народна артистка на СССР (1963) и герой на социалистическия труд на СССР (1990).

Биография

Нино Рамишвили се ражда на 6 януари 1910 г. в Тифлис, Руска империя, сега Тбилиси, Грузия (според други източници в Баку).

От 1922 до 1927 г. учи в Държавната балетна школа при Грузинския оперен театър и балет „З. П. Палиашвили“ при Мария Перини. След завършването на школата е приета в трупата на театъра и танцува в кордебалета, а след това изпълнява самостоятелни танци.

През 1937 г. на Нино Рамишвили ѝ се налага да изостави оперния театър и балет. Причината за това е донос от страна на една от водещите балерини, която обвинява Нино в опит да я отрови. За този епизод пише в своята книга „Съдба на красотата. История на грузинските жени“ писателя и журналист Игор Оболенски: „В писмото си до НКВД жената дори показала начина, по който Нино може да направи това – да сипе отрова в бутилката с мляко, която балерината оставя зад кулисите по време на репетициите. „Тя сама може да го направи и цялата вина ще е върху мен, – разсъждава Рамишвили и подала заявление за напускане“.

Между 1937 и 1945 г. е водеща танцьорка в Ансамбъла за народни танци на Тбилиската филхармония. От 1939 до 1941 е солистка в Ансамбъла за песни и танци на НКВД на СССР.

През 1945 г. заедно със съпруга си, народния артист на СССР Иля Сухишвили основава ансамбъла за народни танци на Грузия и до края на живота си работи в него. До 1972 г. е негова солистка и художествен ръководител.

През 1968 г. ансамбъла става първият такъв за народни танци, който стъпва на сцената на миланската Ла Скала.

По-добрите нейни постановки са „Хоруми“, „Колхозный танец“, „Нарпари“, „Самапа“, „Сванский танец“ и други. Нино Шалвовна внася неоценим принос към културата на Грузия.

Заедно с ансамбъла гастролира в Унгария, Австрия, Дания, Италия и САЩ.

Умира на 6 септември 2000 г. в Тбилиси и е погребана в Дидубийския пантеон.

Звания

• Герой на социалистическия труд на СССР (1990)
• Народна артистка на Грузинската ССР (1948)
• Народна артистка на СССР (1963)
• Сталинска премия, първа степен (1949)
• Държавна премия на Грузинската ССР „Ш. Руставели“ (1974)
• Два ордена „Ленин“ (1958, 1990)
• Почетен гражданин на Тбилиси (1981)