Обикновен хмел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновен хмел
Hopfen1.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Cannabaceae Конопови
род: Humulus Хмел
вид: Humulus lupulus Обикновен
хмел
Научно наименование
Уикивидове Humulus lupulus
Linnaeus, 1753
обикновен хмел в Общомедия

Обикновен хмел, или увивен хмел (на латински: Húmulus lúpulus) е вид тревисто многогодишно растение от род Хмел, семейство Конопови.

Разпространение и екология[редактиране | редактиране на кода]

Растението е широко разпространено в умерения пояс на Евразия и Северна Америка; среща се също така в северните части на Африка (Мароко). Родината на обикновения хмел е неизвестна.

В България е разпространен повсеместно – расте из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна – до 1000 м надморска височина. Отглежда се като културно растение във районите на Велинград, Самоков, Ихтиман и Трън.

Ботаническо описание[редактиране | редактиране на кода]

tumb

Хмелът е многогодишно, увивно, двудомно растение с много дълго пълзящо коренище. Стъблото му дълго до 6 метра, тънко, кухо и грапаво, покрито с къси шипчета, с които растението се прикрепя към околните дървета и предмети.

Листата му са срещуположни, едри, назъбени, с диаметър 5 мм, с 5 тичинки, събрани в метличести съцветия. Женските съцветия са събрани в жълтозелени класовидни съцветия, наподобяващи шишарки. По вътрешната повърхност на прицветните люспи се намират дребни етеричномаслени жлези. При узряване шишарката е дълга до 5 см.

Плодът е сивкаво яйцевидно орехче. Растението цъфти през май-октомври.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете на хмела (т.н. шишарки) се използват за производство на бира и за билкова терапия.

Днес в почти всички бири се влага известно количество хмел, което е и основното стопанско приложение на това растение.[1] Хмелът притежава няколко важни за бирата свойства. Той придава на напитката горчивина, която балансира сладостта на малца, както и цветни, цитрусови и билкови аромати и вкусове. Хмелът има и антибиотичен ефект, който благоприятства развитието на пивните дрожди за сметка на останалите микроорганизми. При готовата бира той удължава времето, през което се задържа пяната,[2] а с киселинността си действа като консервант.[3]

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки, при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви.[4]

Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.[4]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на вида се разграничават няколко подвида:

  • Humulus lupulus var. cordifolius (Miq.) Maxim.
  • Humulus lupulus var. lupuloides E.Small
  • Humulus lupulus var. lupulus
  • Humulus lupulus var. neomexicanus A.Nels. & Cockerell
  • Humulus lupulus var. pubescens E.Small

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Burgess, A. H. Hops: Botany, Cultivation and Utilization. Leonard Hill, 1964. ISBN 0-471-12350-1.
  2. ((en))  Head Retention. // BrewWiki. Посетен на 3 ноември 2014.
  3. ((en)) Blanco, Carlos A и др. A better control of beer properties by predicting acidity of hop iso-α-acids. // inist.fr, 2011. Посетен на 03 ноември 2014.
  4. а б Aleksander Ożarowski, Antonina Rumińska, Krystyna Suchorska, Zenon Węglarz. „Leksykon roślin leczniczych“. Warszawa, Państwowe Wydawnictwo Rolnicze i Leśne, 1990. ISBN 83-09-01261-6. с. 104 – 105.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]