Обицо I д’Есте
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Обицо д'Есте.
| Обицо I д’Есте Obizzo I d'Este | |
| I. Маркиз на Есте II. Маркиз на Милано и на Генуа | |
| Роден |
ок. 1110
|
|---|---|
| Починал | 25 декември 1193 г.
|
| Управление | |
| Период | I. 1137 – 1193 1184 – 1193 |
| Предшественик | I и II. Фолко I д’Есте |
| Наследник | I. Ацо VI д’Есте II. няма |
| Други титли | подест на Падуа господар на Ферара |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Есте (династия) |
| Баща | Фулко I д’Есте |
| Майка | неизв,. |
| Братя/сестри | Ацо д'Есте Бонифацио д'Есте Фолко д'Есте Беатриче д'Есте Алберто д'Есте |
| Съпруга | Неизв. жена София да Лендинара |
| Деца | Ацо V д’Есте Герсенда д’Есте Фора д’Есте Аделаида д’Есте Томазина д’Есте Бонифацио д’Есте |
Обицо I д’Есте (на италиански: Obizzo I d'Este; * ок. 1110, Есте; † ок. 25 декември 1193, Ферара, Папска държава) е италиански благородник от сем. Есте, маркиз на Есте (1137 – 1193), от 1182 г. подест на Падуа, от 1184 г. маркиз на Милано и на Генуа и от 1187 г. господар на Ферара.[1] Той е първият, който носи титлата „маркиз на Есте“
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е първото дете на Фолко I д’Есте († 1128),[2] маркиз на Есте и родоначалник на рода Есте, и на неизвестна жена. Има четири братя и една сестра:
- Ацо IV († ок.1145)
- Бонифацио (†1163)
- Фолко († ок.1178)
- Беатриче (*1075, †1110), вероятна съпруга на Алфонсо VI ди Леон или на член на сем. Катанеи от Лендинара
- Алберто († 1184)
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жени се през 1124 г. и има син Ацо V д’Есте, който умира преждевременно през 1193 г. Той е сред първите членове на рода, официално споменати с титлата маркиз – титла, идваща от рода на Обертенгите, маркизи на Тоскана, и след това потвърдена от почетните титли на император Фридрих I Барбароса.[3][4] След смъртта на братята успява да обедини отново под своя власт всички италиански владения, принадлежали на баща му Фолко и на дядо му Алберто Ацо II. Постига рядък престиж за времето си и през целия си живот получава признание както от императора, така и от папата, като знае как дипломатично да поддържа позиция, оценена и в двете области.
През октомври 1163 г. помага на император Фридрих Барбароса да се бие срещу Верона, Падуа и Виченца, съюзявайки се с Павия и Мантуа, в неговия трети поход в Италия и по-късно получава от императора упражняването на апелативна присъда във Веронската марка.[5] След това влиза в Ломбардската лига през 1167 г., сформирана от комуните, за да се противопостави на император Барбароса.
Когато през 1177 г. отива във Венеция, за да присъства на подписването на Венецианския мир и е придружен от свита от 180 мъже, като по този начин потвърждава нарастващото си политическо влияние. През същата година е назначен за подест на Падуа. През 1183 г. е споменат в член 22 от Констанцкия мир (Opizoni marzonis).[6] През 1184 г. Фридрих Барбароса му дава титлите на маркиз на Милано и на Генуа[7].
Междувременно във Ферара Обицо I се оказа въвлечен в борбата между двете фракции, водени от могъщите семейства Аделарди и Салингуера, първите гвелфи, а вторите гибелини. Планът да ожени своя внук, бъдещият Ацо VI, за Маркезела Аделарди, не може да бъде реализиран поради преждевременната й смърт през 1186 г. и Обицо на практика става лидер на фракцията на гвелфите. Този избор на поприще се оказва решаващ за богатството на сем. Есте, което от този момент започва да придобива все по-голяма тежест в местния баланс на силите[8].
През 1187 г. папа Урбан III идва във Ферара, пристигайки от Верона и възнамерявайки да отлъчи императора, но няма време да го направи, тъй като умователно не изпитва неудобство пред Барбароса.
Краят на живота на Обицо I е белязан от спор за наследство с вдовицата и дъщерите на брат му ира малко след пристигането си в града. Това обстоятелство се оказва щастливо за семейство Есте, което следАлберто. Последният е определил дъщерите си за наследници, но Обицо смята, че Есте и Ровиго са част от неговите владения, спорът е отнесен пред императора и херцога на Бавария, които се съгласяват с Ацо. Последвалият спор с жителите на Есте завършва по същия начин[9].
Обицо умира на Коледа през 1193 г. и начело на семейството не е наследен от сина си Ацо V, който умира преждевременно през същата година, а от своя внук Ацо VI д'Есте.[10]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. 1124 за неизвестна жена, от която има един син:
- Ацо V д’Есте (* 1125, † 1193); ∞ 1339 за неизвестна жена, от която има син и дъщеря;
∞ 2. за София да Лендинара († сл. 1236), от която има един син и четири дъщери:
- Герсенда д’Есте;
- Фора д’Есте;
- Аделаида д’Есте;
- Томазина д’Есте;
- Бонифацио д'Есте († 7 юни 1228).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Trevor Dean, Este, Obizzo d', в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 43 (1993)
- Carlo Antolini, Il dominio estense in Ferrara:L'acquisto, Ferrara, Premiata Tipografia Sociale, 1896
- Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. D'Este, Torino, 1835
- (EN) MARCHESI d'ESTE, SIGNORI di FERRARA, na fmg.ac
- (FR) GENEALOGIE DES DUCS DE MODENE ET FERRARE Maison d'ESTE, на genroy.fr
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ESTE, Obizzo d', treccani.it
- ↑ Obizzo I d'Este, fmg.ac
- ↑ Biblioteca italiana: o sia giornale di letteratura, scienze et arti, Volume 71
- ↑ Luciano Chiappini, Gli Estensi. Dall'Oglio, 1967. с. 25.
- ↑ Giorgio Varanini. Este
- ↑ MGH
- ↑ Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011,, с. 41
- ↑ voce:Este, in Enciclopedia Italiana di scienze, lettere ed arti. Т. XIV ENO-FEO. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1949. с. 396
- ↑ Trevor Dean. Obizzo d'Este, in Dizionario Biografico degli Italiani. Treccani. Volume 43, 1993.
- ↑ Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 43
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Obizzo I d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
